автор: tomatroev

От "Разговори с Мавъра"

В „Берлин Зоо” освен бобри има още 1400 различни вида животни. Когато минали край жирафите, господин Н. разказал на Мавъра вица за шопа: „Е, те такова животно нема!”
Господин Н. не бил много сигурен дали Мавъра е успял напълно да разбере шегата. Немците, сподели той, също имат чувство за хумор, но явно малко по-различно от нашето... „А какво е това шоп?” – попитал Мавъра. „Ами българин – отвърнал господин Н. – е, може и сърбин, с една дума – твърдоглав балканец!”
„Като стана дума за глави – Мавъра посочил жирафа – виж къде е чак горе главата на това животно. Не знам дали си чувал, че ние, хората, имаме по седем шийни прешлена. Как мислиш, така, като гледаш шията на жирафа, колко са, според теб, нейните прешлени?
„Трябва да са най-малко тридесет – предположил господин Н. , ами че то вратът на жирафа е поне три метра дълъг!”
„Може и по-дълъг да е – отвърнал Мавъра – но прешлените му са пак седем на брой, точно толкова, колкото са и нашите!”
„Не може да бъде! – извикал господин Н.
Мавъра се усмихнал:
„Повярвай ми, така е – този жираф има точно седем шийни прешлена, толкова, колкото има и една малка мишка!
Бях ви казал веднъж, че Природата общо взето не си дава много труд и ако трябва да направи нещо, тя избира винаги по-простия начин. Ние ще направим отделно стол, отделно маса и отделно легло, като използваме различни материали. Но природата не твори така. Тя просто взема един стол и с малки видоизменения, все едно че моделира глина, го преобразува в маса или в легло... Така че всичко е било вече нещо друго, преди да стане това, което е: първоначално нашият бял дроб не е бил нищо повече от малка мастна торбичка, плувен мехур в тялото на рибите; кръвната ни плазма е произлязла от морската вода и ненапразно те имат един и същ минерален състав; и дори и най-сложното в нас, човешката душа, е направена от нещо по-просто, което вече го е имало във всеки един бозайник...”
„Сега разбирам – рекъл господин Н. – защо Господ е направил жената от ребро на мъжа! Ами тогава, ако се върнем по веригата превъплащения обратно, назад, към началото, докъде ще стигнем?”
„Ами ти започна добре! – отвърнал Мавъра. – Ева е направена от реброто на Адам, а пък Адам – от кал...”
„... А калта пък е малко пръст и много вода!”
„Раждаме се, заобиколени от вода – казал Мавъра – самите ние сме съставени основно от вода: в тялото ни тя е 75 %, в мозъка ни – 80%. Всяка една наша клетка се състои предимно от вода... Ние не сме друго, освен жива вода, мислеща вода! И накрая , когато свърши земния ни път..."
„Винаги съм го знаел – възкликнал господин Н. – накрая просто се изпаряваме!”