автор: stiphenstrash

Това е място,което местните селяни от пантивека отбягваха,защото го считаха за омагьосано.Там се издигаше самотна канара,около която в периоди на благодатни дъждове дори самотен стрък плевел не вамираше сили да пробие сивата напукана земя.
Говореше се,че в подножието й,някъде под огромната купчина камъни,някога зеел отворът на дълбока пещера,дала приют на странно същество.
Според преданието,то слязло от небето с колесница,теглена от две лами,бълващи огън.По необясними причини малцината хора,контактували по един или друг начин с небесния гостенин,останал там няколко поколения,не можели да опишат външния му вид или да кажат нещо любопитно за тези срещи.Просто неведома сила истривала от съзнанието им съответните спомени.Съгласно някакво споразумение с предишните селски старейшини,хората периодично трябвало да предоставят на незнаиния пришелец деца,кръгли сираци,за които нямало кой да се грижи.В замяна на това им се гарантирало благосклонно отношение на природата към плодовете на техния труд.И наистина,градушки,засухи,мор по добитъка,сякаш подминавали този район,за почуда и завист на съседите му.Селяните приемали с необяснимо спокойствие странното някогашно споразумение,но не толкова заради успокоението,че някаква свръхчовешка сила бди над тях,или за спестените покрай сираците няколко залъка хляб.Просто всички били убедени,че това същество няма нищо общо със страховитите легенди за Змея Горянин.Децата растели в пещерата здрави и щасливи,навестявали роднините си,ако имали такива,участвали в седенки и празници.Единственото табу в общуването им с хората били евентуални подпитвания за живота "там",за благодетеля им.С годините това било прието и от двете страни.След възмъжаването на сираците, по неведоми пътища те се оказвали почетни хора в далечни земи,откъдето пращали рядко вести за себе си.
Но ето веднъж природните сили пренебрегнали наложената традиция.Незапомнени суши унищожили посевите,болести плъзнали по хора и добитък.Всички се досещали за причината-закъснял пореден жив данък за пещерния обитател.Тогава имало само едно сираче-чаровната Милкана,в чиито още детски облик вече се очертавала напъпваща неземна хубост.Искали селяните да си запазят това чудно създание,за да виждат как то разцъфва пред очите им.Но когато баба й,която се грижела за нея,почуствала,че е време да напусне грешната Земя,сама отвела внучката до тъмната дупка...
Минали години.Девойчето не излъгало очакванията и се превърнало в принцеса от приказките.Тя не пропускала,празник,дори заради нея спретнали и някакъв летен панайр,на който напети ергени от други крайща идвали с тайната надежда,че ще спечелят сърцето начаровницата.
Но по едно време жените почнали да си шушукат,когато с неведомото свое шесто чуство уловили,че Милкана не е вече предишното миловидно момиче,а зряла жена,познала магията на взаимната любов.Дори усетили,че в утробата й вече расте най-яркото доказателство за това.И от този момент тя вече не напуснала пещерата.Разчуло се,че една нощ селската знахарка посетила бърлогата на странното същество,без да помни кой я завел там.Вътре било осветено от странна светлина,под която Милкана се мъчела в родилни напъни.За жената,бабувала десетки пъти,било асно,че пъпната връв се е увила около плода,задушавала го.В такиваслучай тя била безсилна.Разбрало това,съществото поело инициативата в свой ръце,с някакви странни иструменти осъществило това,което сега е извесно като цезарово сечение,извадило все още живото бебе,подало го на акушерката и се заело с довършването на операцията.
Върнала се знахарката като в просъница,от преживения стрес била на легло няколко дни.От бълнуванията й нейните близки разбрали за случилото се,появили се първите щрехи от образа на загадъчния пришелец-невисоко човекоподобно същество с огромни очи,гола глава и тяло покрито покрито с някаква синкава кожа.Тези новини плъзнали от района много изменени и основната тема на седенки и зборове станала "Змеевата дупка".
Ергените,възмутени,че незнаен странник е посегнал на невиноста на тази,която сладко тревожела сънищата им доскоро.Забравили за негласните споразумения,повели мъжете към канарата,за да разгадаят вековната загатка.
На входа на пещерата ги посрещнала,като същинска Мадона,младата майка с бебе в ръце,сякаш озарена от ореола на щастието.Тя понечила с жест да възпре тълпата,без да отговори на поканата им да слезе при тях.Разереното въоръжено множество вече се готвело да нахлуе в покоите на звяра,когато странни звуци пронизали съзнанието им,парализирайки воля и мускули.после с възглас на ужас се разпръснали на всички посоки.
Скоро след това ярко сияние огряло канарата и с гръм се стопило в небесната вис,откъдето дошъл някога тайствения пришелец.На сутринта вече пещерата не съществувала...
Постепенно подробностите на тези разкази се позабравили и младите слушали с присмех старческите фантасмагорий.Но в края на 50-те години отново се върнали към тях.Местно овчарче забелязало непознат странен беловлас старец да слиза към омагьосаната канара и го посрещнало.Той понечил да се разговори с него,без да знае за недъга му.Момчето преди да загуби говора си при една среща с вълк,който пред него натръшкал стадото,било будно дете.Това не смутило непознатия.Приближил се до овчарчето,обгърнал с яка десница главата му,взирайки се в него,както по-късно се затоворило,с "благ",но пронизващ поглед,проникващ сякаш във всяко кътче на душата.после изрекъл заповедно:"Говори!
Немият понечил с ръце да обясни проблема си,но дълго натрупаните някога неизказани звуци внезапно рукнали от безсилната доскоро уста като вода,пробила воденичния яз.Юношата се стъписал за миг,а после заскачал от радост,защотопреди нещастнието си бил будно,жадно за знание и изкуство дете.Била незабравима гледка пеешото ,доскоро нямо овчарче,стиснало ръката на старец с брада на библейски мъдрец,облечен в странни,не за сезона дълги одеяния.Насочили се към края на селото,към къщата на Милкана,обвеяна дотогава с тайственоста на свърталище на духове и талъсъми.
Вратата на полурухналата стара къща си стояла толкова години отключена,но едва сега човек прекрачвал прага й.Скоро след стареца влезли и родителите на излекуваното по чудо момче със скромни селски дарове за благодарност.На другата сутрин пръкналата се по неведоми пътища мълва за странника с божествена дарба,събрала се пред съборетината цяла тълпа страдащи,понесли със себе си я кошница,я вързобче с яйца,я бутилка млекце,но всички с надежда за изцеление.
Един с гнойна незарастваща рана,друг хром,едва кретащ с патериците,трети с угаснал взор.старецът спокойно посрещал неканените гости,на които успявал да помогне.Пристигнала и някаква джипка с двама милиционери и един тип,върху чийто каменно лице личало към кой служби принадлежи.
Разпръснали хората и поискали от непознатия да се легитимира и покаже документ за медицинска провоспособност.Той усмихнато обяснил,че не притежава такива,защото не му са нужни-той е просто частица от мирозданието.Нима можеш да накараш песъчинката,отвеяна от вятъра по непознати земи,да се легитимира.
-Абе,филосов дървен!Я влизай в джипката,па ние така ще те мироздосваме,,че ще си кажеш и майчиното мляко!-прекъснал обяснението му оня с каменното лице и грубо го наблъскал в колата...
Оттук нататък събитията придобиватмистич(ен характер.Според едни,джипката спряла на края на селото и копойте на власта смирено освободили стареца,за което по-късно ги дъдили.Според други ги намерили безгрижно хъркаши,естествено без арестанта.Единственото сигурно нещо е,че след този случай селото се пооживило.Идвали началници с големи пагони,други някакви големци от Бан.Правили замервания около канарата,разпитвали и предупреждавали да не се говори много за случилото се,защото това бил я опасен терорист,я избягал от лудницата пациент.Но народа заговорил,че това е синът на Милкана,който идвалнякъде отгоре.А баща му си бил чист извънземен,дошъл според някой да помага на хората,а според други,да изучава нравите и организмите ни.
Но постепенно,потопени в грижите на обикновенното селско ежедневие,хората забравили за канарата,дори почнали да ползват камъните за пръкналите се огромни вили наоколо.Някакъв журналист се опитал да направи проучване на всичките тези историй,но набързо го прибрали където трябва.
Само на къщата на Милкана не посмял никой да посегне.Говорят,че се появил някакъв наследник.Селото отново е нащрек.

stiphen.strash