автор: artoa13

От изворите сенките потичат.
Каптираното време се разля
като менче на влюбено момиче,
като море...
и ето, заваля.

И тишината е пенлива и звънлива,
превърнала се в песен на капчук.
Светът е нов и свежестта прелива
в душата ми и казва: „Ти си тук,
красива, като горска самодива.
Живей сега! Живей! Живей напук.
Танцувай боса в изворния ручей,
разпуснала косите като ива,
целувай го и не пропускай случай
да бъдеш истинска, да бъдеш жива.

Това е дъжд! Дъждът на свободата
съмнения и мостове отнесъл.
Вървя към теб направо по водата,
а ти към мен една дъга понесъл.