Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: SkyHookia
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14179

Онлайн са:
Анонимни: 467
ХуЛитери: 5
Всичко: 472

Онлайн сега:
:: zinka
:: Mitko19
:: LeoBedrosian
:: viatarna
:: ivliter

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2024 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАз, жена ти!
раздел: Разкази
автор: apostolicia

Здравей, аз съм жена ти. Помниш ли ме? Онази, дето ти носи вечерята и ти приготвя доспехите. Е, може и малко да си ме позабравил. Едно ли е, да го помниш!
Не, не се е запушил сифонът в банята, нито се е свършило брашното, нито пък съм ударила колата. Вечерята ти е на масата. Просто – мене ме няма.
Не знам къде пътят започна да се спуска надолу. През цялото време вървеше ту нагоре, ту надолу. Сигурно заради това така и не разбрах кога започа всичко и кога сложихме началото на края. Постепенно, някак неусетно пътят зави надолу и започна да се спуска плавно и незабележимо. Усещах го някак инстинктивно, много пъти се опитвах да предизвикам разговор по темата, но според теб проблем нямаше. И съответно причисли моите предчувствия в графата „пълна илюзия”, някаква заблуда, измислица или плод на болната ми фантазия. А пък аз можех да подкрепя думите си само с голи предчувствия. Които, за беда, се оказаха съвсем уместни, само дето в мометна нямаше как да те накарам да повярваш, че това или онова ще се случи, само защото аз мисля така. Което не означава, че няма да се случи, защото ти не мислиш така.
Няма значение. Важното е, че така и не намерихме общ език. Аз се уморих да плача в безсилието си да те накарам да повярваш, че ни дебне заплаха, ти се умори от моите сълзи. И така постепенно спряхме да говорим – аз – уморена да обяснявам напусто; ти – уморен от обезценени сълзи напусто. Умората се натрупваше коварно, потайно, без много шум. Разбирах, по-скоро опитвах се да разбера, но душата ми гладуваше. Ти работеше, работеше, работеше... за мен не ти оставаше нито време, нито енергия. Навярно си смятал, че след като вече сме женени, не е необходимо да си говорим красиви неща, да си четем стихове на свещи, да изпием по едно кафе задено в неделя. Навярно, според теб, самият факт, че си ме избрал, е достатъчен, за да ми е топло на душата. Но не ми беше. Нужно ми беше да се почувствам желана, интересна. Разбирах колко е глупаво това желание, но не можех да го спра. Както и да изглеждам, аз никога няма да забравя момичето, което бях и което ти обикна, а след това обърна с хастара нагоре. Горе-долу по това време открих Мрежата. Запознах се с различни хора – мъже и жени, които намираха, че съм забавна, умна, интересна. А ти беше прекалено зает със собствените си делници. На теб вече ти беше омръзнало да пиеш вода от този кладенец. Тогава мислех, че временно не сме на една и съща вълна, сега вече знам, че дори не сме били в един и същи океан Опитвах се да събудя интерес и в теб, защото изпитвах ужасна вина, но така и не успях. Ненормално е всички да казват, че в мен има нещо интересно, единствено мъжът до мен да се отнася с такова пренебрежение. И въпреки това чувствах смазваща вина. Тогава всъщност разбрах, че мирогледите ни се различават – за теб да трупаш пари, ценности, вещи, да създаваш материални неща, е напълно достатъчно, пък и достойно за уважение. За мен материалното съвсем не е достатъчно. Да, важно е, но не е на първо място. Толкова пъти се опитвах да ти обясня, че създателят на неща е по-важен от самите неща – човекът е по-важен от вещите. Когато нямаме нищо, остава ни душата, която ще ни изправи отново на крака - никоя вещ не го може това. Така и не ми повярва, не пожела да разбереш. Между нас трайно се настани една мълчина, една отровна атмосфера, която ме задушаваше. Опитах се да я неутрализирам, като се гмурна настървено в работата си.
Докато вчера открих, че съм се превърнала в теб! Искам, много искам да съм си аз – да бъда онази състрадателна и разбираща, която съм си, но тя май вече е убита. Така че сега ми остава само да си отида и да се опитам да заровя мъртвеца си сама.
Написах ти го, за да избегна сълзите, знам колко много те дразнят вече. Пък и винаги се обърквам, забравям да кажа нещо, което е важно, после се сещам, но то вече не е на мястото си. Затова се опитах да подредя мислите си. Надявам се да ме разбереш. Съмнявам се да ми простиш.
Аз, жена ти!


Публикувано от valka на 18.02.2010 @ 20:09:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   apostolicia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Записки за закономанията
автор: Bukvist
609 четения | оценка 5

показвания 34997
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Аз, жена ти!" | Вход | 7 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Аз, жена ти!
от sonnic на 19.02.2010 @ 09:34:39
(Профил | Изпрати бележка)
Браво Ели!
Поздравления за формата!
Темата, макар и вечно актуална, е прекалено експлоатирана и, подхващайки я, пишещият може да не намери читатели.
Но ти си успяла с това задъхано, тъжно-гневно (според мен) писъмце да постигнеш нужния ефект.
Харесва ми! И ми е тъжно, че в нашия днешен свят май престанахме да се чуваме.
А това дето ти пише Плъки си е вярно, защото и ние жените взехме да ставаме по-прагматични и бездушни. Но ако един Плъки грабне китарата и занарежда стиховете си в песен и най-студената душа ще се стопли.


Re: Аз, жена ти!
от apostolicia на 19.02.2010 @ 10:56:48
(Профил | Изпрати бележка)
Много се радвам, че съм успяла да постигна желания ефект. Темата за отчуждението присъства в повечето ми разкази, наред с темата за единака в глутницата. Живо ме интересува!
А, ами аз не разделям хората по полови признаци, а по качество на материала;)

]


Re: Аз, жена ти!
от ElToro на 19.02.2010 @ 09:20:26
(Профил | Изпрати бележка)
Както биха казали шопите - Аналогичен случай у наше село! ;-)

Всичко написано е вярно и, за съжаление, не е изолирано явление.
Замислял съм се често над това, какъв е изходът и въобще има ли такъв?
Отговорът, който доминира според мен е, че всичко случващо се е напълно нормално и осъзнаването на този факт навреме, е предпоставка за избягването на душевни колизии в бъдеще.
Някак трудно е да префасонираме смисълът, изпълвал досега понятията като морал, доброта, скромност, честност, в съответствие с бурното развитие на средствата за комуникация през последните 10-15 г. Някой би казал, че това са непреходни ценности и винаги са били изпълвани с един и същи смисъл. Опасявам се, че не е така. Всичко е подвластно на еволюцията!

А интернет ни сближава с далечните, но фатално разделя с близките .
И това има обяснение в генетично заложеното в човека стремление към хазарта и играта.

Не знам дали съм прав, но все пак се опитах да поразсъждавам с теб по темата. ;-)

Нека ти е хубав денят!


Re: Аз, жена ти!
от apostolicia на 19.02.2010 @ 10:53:56
(Профил | Изпрати бележка)
Тук не мога да не се съглася - аз впрочем също съм на мнение, че всичко подлежи на развитие, в това число и понятията. Особено морал и доброта. И ужасно се дразня, когато се спекулира с тях. Проблемът е, че това непрекъснато се прави.
Радвам се, че се отби под моите редчета!

]


Re: Аз, жена ти!
от joy_angels на 19.02.2010 @ 09:11:45
(Профил | Изпрати бележка)
Ще ме намерите когато ме загубите - Ев. на Матея
Страшни са тези думи и се оправдават винаги!
Поздрави, Ели!


Re: Аз, жена ти!
от apostolicia на 19.02.2010 @ 10:36:50
(Профил | Изпрати бележка)
Така е - разбираме какво сме имали едва когато го загубим. Сърдечно благодаря, Джой.

]


Re: Аз, жена ти!
от Ufff на 19.02.2010 @ 01:47:07
(Профил | Изпрати бележка)
"Когато нямаме нищо, остава ни душата, която ще ни изправи отново на крака - никоя вещ не го може това."

Почитания!


Re: Аз, жена ти!
от apostolicia на 19.02.2010 @ 08:12:58
(Профил | Изпрати бележка)
Сърдечно благодаря!

]


Re: Аз, жена ти!
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 18.02.2010 @ 22:52:28
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Понеже, нали, литературата е безадресна и безполова, (обсъждаме в един от форумите по въпроса), бих рекъл, че всичко това би могло да се пренапише и от името на "противния" род. И от другата гледна точка нещата няма да са розови. Но пък самата идея, да се пище затова - знак е, че се мисли по въпроса, т.е. има шанс нещата да се оправят. Иначе казано: интригуващо е произведението ти.

ПП. Забрави да споменеш за сексуалния и психологическия тормоз!

ППП. Както описва подобна ситуация Стратиев: Паскал пие в кръчмата, а жена му търси изгубената коза по баирите; ако имаше диалог - Паскал щеше да и каже, че е продал козата и сега полива сделката, ама диалог - нема...


Re: Аз, жена ти!
от apostolicia на 19.02.2010 @ 08:12:35
(Профил | Изпрати бележка)
Безполова малко ме съмнява да е литературата, но да я наречеш безадресна и то точно ти, дето си имаш личен таргет, това ми се вижда прекалено :)) Че за какво драскаме, ако е безадресно???
А за "противния" пол хич не си прав - разбира се, че може да се напише и от негова гледна точка, но на мен този пол, който ти имаш предвид, изобщо не ми е противен - даже започвам да се замислям дали не съм педал, щото си падам доста по мъже;)
ПП. Плъки, какво точно е сексуален тормоз, че на мен хич не ми е ясен този термин:)
ППП. - Анджък!:)

]


Re: Аз, жена ти!
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 19.02.2010 @ 12:27:04
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
:-)

безадресна - всмисъл, че не е за да я прочете конкретен човек, а за всички;

сексуален тормоз - когато ти се иска, а не ти дават и/или гледат мач или розов сериал;

противен пол - това е двусмислица, избери варианта, който ти изнася.
;-)

]


Re: Също.
от regulus на 18.02.2010 @ 21:00:01
(Профил | Изпрати бележка)
Все така става тя - невидими, хората изглеждат ни по-интересни, забавни, стойностни, умни и пр., пък като са до нас всеки ден - омръзват ни някак, предвидими стават ни, че и досадни. :( Ако пък видим и поопознаем невидимите - а! Че те били същите. :( Пък като загубим омръзналите - домиляват ни някак... И така. Ама хора сме, какво да се правим? :) (Дето вика една тукашна колежка: "Вечно можеш да обичаш някого - като не му переш мръсните чорапи!". :) )


Re: Също.
от apostolicia на 18.02.2010 @ 21:09:19
(Профил | Изпрати бележка)
Ми така е то - само гледате да ни спипате по време на размножителния период, та да ни превърнете в част от мебелировката и после се чудите що ви напускаме, изневеряваме, тормозим и прочие.
П.П. Историята е измисленаааа - нали не сме хроникьори все пак:)))

]


Re: Мислено.
от regulus на 18.02.2010 @ 21:37:34
(Профил | Изпрати бележка)
Измислена е де! Да не казах друго?.. :) Пуснах някое разсъждение. :))
Така са мъжете - дай им мебели да избират! :) Пък като трябва да се поддържат после, да се чистят и освежават... лошооо. :( Що не си останах на палатката?!.. :))

]


Re: Аз, жена ти!
от vikito_1960 (vikito_60@abv.bg) на 26.03.2010 @ 15:28:59
(Профил | Изпрати бележка) http://viktoriaivanovaa.blog.bg/
"създателят на неща е по-важен от самите неща – човекът е по-важен от вещите. Когато нямаме нищо, остава ни душата, която ще ни изправи отново на крака - никоя вещ не го може това."

" че мирогледите ни се различават – за теб да трупаш пари, ценности, вещи, да създаваш материални неща, е напълно достатъчно,"

"една мълчина, една отровна атмосфера, която ме задушаваше"

Ключови моменти - както в живота, така и в творбата ти. Много ми хареса разказа ти, Ели. Поздрав!


Re: Аз, жена ти!
от apostolicia на 01.04.2010 @ 09:28:25
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря сърдечно!

]