автор: galina

/ продължение /
Подобно на Къпиновския и Плаковският манастир е средище на нестихваща народополезна дейност. По време на организирането на Велчовата завера, той е основен център в който тайно се събират ръководителите на заверата:
Велчо Джамджията - виден търновски търговец, Георги Мамарчев - руски поданик, игуменът на манастира Сергий / той няма нищо общо с основателя на Къпиновския манастир Сергий Къпиновски /, както и други ръководители и участници в заверата. Целта е да се вдигне въстание, за да се предизвика Русия да помогне за освобождаване на българските земи. Но заговорниците са предадени от еленския чорбаджия Юрдан Кисьов и на четвърти срещу пети април 1835г. Плаковският манастир е обграден от заптии. Намиращите се там бунтовници са арестувани, а манастирът ограбен и опожарен.
Във връзка с това събитие Г.С.Раковски пише следното:" Бедний Сергий претърпя най-големи мъки турски. Извадиха му зъбите с клещи един по един, забиваха му борина под ноктите и го гориха с огън. Вадиха му очи и други неизказани мъки му наложиха неверни поганци. Той е достоен да се числи в ряд на светия великомъченици, понеже издъхна от такива мъки за вяра и отечество. Вечна ти слава, родолюбче Сергие."
Независимо от този погром, Плаковският манастир отново е възстановен и продължава своята тайна, народополезна дейност. За целта през 1845г. е прокопан таен изход от църквата към гората. По-късно такъв подземен изход бил изведен и от магерницата / кухнята /.
Игуменът на Преображенския манастир Зотик, помага на монасите от Плаковсия манастир при създаването на тайна работилница за пушки и барут, предназначени за нуждите на българските революционери.
Тайните входове към манастира са ползвани и от Дякона Левски при посещенията му в района.
Няма друга българска обител, която толкова всеотдайто със слово и оръжие да отстоява българщината.
Основани през средновековието, тези два манастира близнаци Плаковският и Къпиновският, съхраняват българския дух и българските културни традиции и до днес.