Сами избрахме заточение
на поетичния си остров.
Сълзи, каквото сме прочели,
върху останките от моста.
Потъна празната гемия
в един бермудски тъпоъгълник.
Очите си от шепи пием
през пушека на мокър въглен.
Все мъчим огън да разпалим,
че да ни види самолетът.
Ама в душичките ни кално е
от многая на многа лета.
Ще съмнем светли робинзони,
когато късно е за суша.
Пробили дупката озонова
и в пеперудите заслушани.