Денят тежи -
като узряващ плод.
И някакво ухание зелено
кръжи,
събужда порив за живот.
Предчувствие, че ще се случи нещо.
Очакване се плъзва по кръвта.
Надежда и тревога се преплитат.
Във плаха тръпка
ражда се мечта.
Но само миг е тук.
И пак отлита.
А времето
предателски пълзи.
Минутите са тягостни години.
Светът по своя вечен път върви.
И този ден
безмълвно си отива.
Измамна се задава и нощта.
Не мога и не искам да заспивам.
И зад една отворена врата
аз още чакам.
В тъмното се взирам