автор: yogimax

Събирам спомените в шепи,
мечтите пръскам като капки.
Времето не ме променя,
оставам си една и съща.
Мога само във мечтите
да се скрия от сивотата,
от кошмарния плен на бита,
като в прекрасния свят
на своята душа отида.
Там звучи симфония от чувства,
нахлуват ярки спомени,
лъчи от слънчевата младост.
Събирам ги във шепи
като разпилени зърна
от красива броеница.
С това съм аз богата,
те стоплят ми душата.