автор: vitoriovitalis

103. Свобода


Заро скача с облекчение от платформата на камиона и разблъсква грубо по-малките лагерници, за да си пробие път през тълпата.
Някакъв възпитател вика нещо зад гърба му, но той маха пренебрежително с ръка, без да се обръща. Най-сетне е свободен.
Той мята сака на другото рамо и с бърза крачка се отдалечава от Автогарата. Минава покрай хилавите розови храсти, насадени пред Пощата и пресича по диагонал Житния площад.
Няколко разпрегнати каруци, натоварени с чували, са се подредили пред неизмазаната къща на ъгъла. Земята около тях е покрита с изсъхнала слама. На нея се въргалят оваляни в жито пресни конски лайна. През пролуките на портата се виждат наведените глави на кротките товарни животни.
Пред каруците мъжете, дошли да купуват зърно, спокойно се пазарят със селяните. Отсреща сарачът е седнал на сянка под окачените хамути, сбруи и въжета на входа на работилничката си и ги гледа без особен интерес. Фургонът за вторични суровини е заключен с катинар.
Заро хвърля бърз поглед към къщичката на д-р Тишан, потънала в зеленина, и тръгва нагоре по чистия, равно подреден светлосивкав паваж. Отляво дворчетата са потънали на метър-два от улицата, оградени с паянтови разкривени летви. Над тях се подават едроглави разноцветни гиргини.
Портичките са гостоприемно отворени и разкриват гиздави вътрешни градинки. Те се разделят от гладки зелени пътечки, които водят в единия си край до белосани къщички, а в другия завършват с по няколко стъпала от плоски каменни плочи, изкачващи се до улицата. На старателно изметените тротоари са поставени пейки, сковани от стари дъски, на които сутрин не сяда никой.
Полицаят пред Партията се е скрил в шарената си будка. Както обикновено през лятото, около сградата няма особено движение. Преди да бутне голямата зеленикава порта, Заро поглежда и към съседите отсреща.
В двора е само големият брат на Тони. Райо разглобява някакъв допотопен континентален мотоциклет и не обръща никакво внимание на момчето. Ковровец – с презрение изсъсква Заро, но така, че да не го чуят от другата страна на улицата. Райо е известен градски скандалджия и побойник.
От стаята се чува тракането на шевната машина. Момчето бута рязко вратата. Майка му, дребна истерична женица, вдига глава от иглата.
- Прибра ли се ? Я да те видя ! Заприличал си на циганин ! Колко си мръсен ! Миришеш на пор ! Откога не си се мил ? Смърдиш на поган ! Веднага отивай да се изкъпеш ? И се подстрижи преди това ! Станал си като поп ! Чуваш ли какво ти говоря ?
Заро хвърля сака на пода и безцеремонно отваря вратичката на бюфета. Изгладнял е като вълк. Той грабва от панерчето комат хляб и го заръфва с нетърпение.
- Дай малко сирене ! – Майка му въздиша, става от стола и излиза. Връща се след малко с пълна порцеланова чиния. Изважда от чекмеджето на бюфета вилица и я оставя с яденето на масата.
- Седни, не яж прав като кон ! – Заро се отпуска на кушетката, покрита с кафяво одеяло. Започва да нагъва някаква вчерашна манджа, в която небрежно е топнато голямо парче бяло саламурено сирене.
- Донеси ми чисти дрехи ! – Майката отново излиза от
стаята.
Заситил глада и жаждата, Заро се измъква навън с кожената чанта за баня в ръка и се оглежда наоколо. Махалата нещо му се вижда опустяла. Вито и Боби останаха в планината. Близнаците Пат и Пит са се запилели някъде. Емето не е ли вече приключил с тютюна ? Времето не е за плаж. Следобяд, евентуално...
Той пресича градинката пред хотел Замбези. Още няма никой по пейките и алеите. На Главната улица преминават редки минувачи. В града е още топло, не е като горе - в планината. Заро влиза в Банята, не забелязвайки бай Йосиф, който бавно пристъпва на трийсетина метра зад него, започвайки сутрешната си разходка.
Момчето се съблича в кабинката и едва сега вижда колко права е била майка му. Мръсотията от трите лагерни седмици се е втвърдила в загорялата кожа. На този фон белият триъгълник, оставен от банските гащета, изглежда като съкровеното място на някоя белвилска девственица. С известно неудобство Заро набутва мръсното бельо в чантата, нахлузва дървените налъми на краката и бързо излиза от кабинката.
Той преминава почти на бегом половината отделение, чаткайки с налъмите. Отляво са кабинките за преобличане. Отдясно са подредени твърди кожени кушетки за почивка, покрити с колосани чаршафи. От белосаните прозорци омекотена пада външната светлина на деня.
Младежът бута вратата на мъжкото отделение, чиито стъкла също са намазани с бяла боя и влиза в предверието на банята. Точно срещу него голям правоъгълен емайлиран надпис го предупреждава строго с червените си букви. Събличане, къпане и обличане – трае точно 1 час !