автор: vicont

Прошепни ми - Искам те... и замълчи,
остави мойте устни да говорят... нали?
Докосни ги със пръсти, погали ги с очи.
Умори ме от ласки, огън див запали!

Затвори си очите, не мисли... остави се,
във ръцете ми арфа стани - довери се.
Ти мелодия страстна... аз музиканта,
ти нотен лист пожелан... аз таланта!

С устни пламнали, жадно ще пия роса,
от сълзите ти радостни... остави ме сега,
да докосвам бедрата долепени до мен,
да целувам гърдите с овал съвършен.

Да проникна до твойте Венерини хълмове,
за да вкуся с екстаз съкровените кълнове.
Онзи плод съвършен и с вкус на желание,
влудяващ греховно... но без разкаяние.

Ти вибрираш, трептиш и се виеш - крещиш,
впила нокти дълбоко... да задържиш
този миг на наслада, на върховен сублим,
подарен от страста... и от твоя любим!


Уморена, внезапно притихваш щастлива,
със коса разпиляна и безумно красива.
Бедрата си влажни поривисто извиваш,
безмълвно и бавно устни в моите впиваш.

И заклеваш нощта... да не свършва сега!
Длани в длани, устни трескави, потни чела,
в композиция сложна... скулптор страстта.
Две тела се взривяват и потръпва нощта!