Каква прекрасна нощ
изпълнена с априлска
пролетна прохлада.
Небе загадъчно-потайно,
цялото осеяно
в звезди.
Градът приготвил се е
вече да си ляга,
а с бавни стъпки по улицата крачим
и сме самички,
само аз и ти.
Къде ли ще ни отведе нощта?
Не знаем!
Какво подготвила ни е
във този късен час?
Навярно е усетила,
че ние с теб
мечтаем
и мисленно сме се отдали
в буйна страст.
И нека Тя
със своите
звездици
да ни закриля
в тъмнината си
със свойта тишина.
В очите наши
пак припламнали са
палави искрици
и бавно-галещо
се смъкват дрехите
от две изгарящи тела.
С ръце докосвам
нежно твойто тяло.
В очакване
потръпваш
ти сега
и две души
се сливат
във единно цяло,
блажено щастие
изпитвайки в нощта.
Публикувано от alfa_c на 17.02.2010 @ 12:37:54