Студено ти е, да те стопля - нека?
Да те завия в своите желания,
като вода от бистър извор мека,
да вая виртуозно очертания.
В зениците ти да запаля пламък,
искри от хиляди звезди горящи.
В душата си да ти издигна замък,
а кулите му, две сърца пламтящи.
Да бъдеш недокоснат инструмент,
а аз лъкът на хиляди надежди.
Звукът на Страдивариус у мен,
при свлечени от тялото одежди.
Симфония, която съм написал,
чрез еманация на дивна красота.
Дали защото Елф ме е орисал
да бъда кавалер на любовта?
Спасител на проходила душа
и прероден за теб поне веднъж.
Да пия жаден твойта красота,
да бъда твой единствен мъж!
Посланието ти за миг разчетох,
уханието ти бе вик протяжен.
Ръцете си молитвено преплетох,
за миг съдбовен... много важен!
Дъждовен облак сълзите ми носи,
той знае как за теб съм плакал.
Сърцето ми такава обич проси,
луната знае колко съм я чакал!
Храмът небесен сега ми е тесен,
комети пламтят в тъмнината.
Звезден букет и елфическа песен,
възпяват с любов красотата!
Сатенено нежни очите блестят,
излишните думи...неканени гости.
Телата неистово, диво крещят,
за ласки и обич след дългите пости.