автор: svetlina

На полянка, сред горичка,
край бълбукаща рекичка,
под глогинка разцъфтяла,
чудна къща се е свряла.
Скромна е като калинка,
но със прелестна градинка –
с люлки от треви зелени,
нощем нежно осветени
от фенерчета – светулки.
Там щурчета със гъдулки
пеят сладко звучни песни
за стопаните чудесни –
Мравчо, леля Мравулинка
и за цялата дружинка
от дечица работливи,
мили, кротки, обичливи.
Днеска мама Мравулинка,
със чадърче от латинка
и с ботушки от шушулка,
се нагизди като булка.
Грабна кошницата стара
и потегли към пазара
на съседната поляна.
Прясна стока рано-рано
ранобудните стопани
са донесли от полето.
Вдигат врява до небето.
Конкуренция жестока.
Всеки хвали свойта стока.
Мама Мравулинка спира
и подаръци избира
за семейството си драго.
Бързо в кошницата слага
зряло зърно от пшеница,
два сухара от трошица
и листенце див пелин –
дар за дядо Мравулин.
За послушните дечица-
купа с медена росица.
За мъжа си взе бастун
от мустаче на ластун.
Шапчица от незабравка
купи за сестра си Здравка
и букетче цъфнал лен
за рожденния й ден.
А за себе си - наметка
купи от една съседка.
Време е да се завръща
с даровете в свойта къща.
но във кошницата стара
много тежък е товара.
Да го вдигне – сили няма.
Леле, че беда голяма!
Прати бърза телеграма:
„Искам помощ! Време няма.
На пазара чакам. Мама.”
Тичат с тънките крачета
десет пъргави момчета,
седем дъщерички мили
като птички лекокрили.
На пазара запъхтени
спряха с бузки зачервени.
А до кошницата стара,
натежала от товара,
се усмихна Мравулинка
на работната дружинка.
Към децата се наведе,
разговор такъв поведе:
-Мили мои, запомнете,
дружни винаги бъдете!
С дружни сили планината
ще качим на рамената.
Който знае да се труди
весел и щастлив се буди.
Падат му се чест и слава
и награда заслужава.