автор: dgena88

Във този пиков градски час
прибирах се с в панелката си аз.
Притисната тъй здраво в автобуса,
отдавна бях си учестила пулса.

Какво се жалвам толкова, човече,
след като поне съм вътре вече!
Ех, кратка, но жестока бе борбата,
за да заема аз стъпало до вратата!
До мене чичко някакъв червен
ми хвърляше тъй поглед откровен.
Поглеждайки към мойта пазва зряла
си мислеше: „ Ах, тая как е напращяла!”
А в ъгъла притиснати във тая стара бричка
целуваха се ученик със ученичка...
Ах, какви са ми сладурковци големи!
Ала ...ще дойде знам и вашто време...
Когато тя със чантите в ръце заета
ще се прибира с автобус, а не с карета...
И този ученик пораснал вече...
Ще гледа като чичкото до мене ...отдалече...