102. Преместването
Тана, Лила и още две братовчедки – Мара и Дана, чистят новия апартамент.
Той се намира на първия етаж на висок панелен блок, разположен в самия край на града. От него започва буренясалото поле, опиращо в далечината хълмовете, ограждащи от север Фила.
Холът и едната спалня гледат на юг, а кухничката и детската стая са със северно изложение. От купчините пръст, останали от неразчистения пред блока изкоп без усилие може да се скочи на балкона откъм града и да се влезе в апартамента.
Подът на стаите е застлан с мокет, залепен направо върху циментовата замазка, а в кухнята – с балатум. На стените е мината една ръка постна боя – жълта в хола, и зелена – в останалите помещения. Таваните са бели, както и секционните кухненски шкафове в кухнята.
На водопроводните тръби има съвсем нови хромирани батерии с кокетни кранчета за топла и студена вода. Около мивката са налепени десетина бели фаянсови плочки. Има ток и вода, клозетно казанче. Монтирани са и радиаторите за парното. Край на зимното студуване ! Всичко мирише на ново. Един прозорец и балконската врата не могат да се затварят, от сифона капе, но това са дреболии.
Улисаните жени не чуват ръмженето на камиона, спрял пред входа на блока. Ян бута отворената външна врата и влиза в апартамента.
- Ехо ! Има ли някой тука ?
- Има, има. – Тана се показва от кухничката. – Янчо, кога
пристигнахте ? Успяхте ли да вземете всичко ?
- В камиона има място за още толкова багаж. Казвай сега кое къде да слагаме !
- Ми ние още не сме готови с почистването ! – сопка му се Лила. Тя е застанала в антрето с мокър парцал в ръка. – Тето, къде да ги оставяме работите ?
Тана се суети в паника. Ян е успял да си запали цигара и се разхожда из апартамента, оглеждайки една по една стаите. Стъпките му отекват между голите стени.
- Я пометете малко детската ! Тука ще съберем временно нещата. После ще решавате кое къде да е. Хайде, че хамалите чакат !
- Чорбаджи ? – Младият циганин е влязъл вътре в апартамента. Зад него се подава още една любопитна мургава физиономия.
- Ела да ти кажа ! – Ян започва да се разпорежда. Хамалите тръгват обратно към камиона.
- Ама чакай, още не сме помели ! – Лила повишава тон. Ян й обръща гръб и се прибира в кухничката.
Откъм входа се показва и шофьорът Мишо.
- Може ли да разгледам апартамента ? – Лила разцъфтява и започва да го развежда из стаите, размахвайки метлата вместо показалка.
- Много е хубав, много ! Много добро разположение !
– Мишо одобрително клати бялата си глава. Хамалите носят голямата маса и задръстват входното антре.
Най-сетне от остъклената врата се показват Мара и Дана.
- Тука, тука ! – те сочат към хола. – Изчистено е, готово е.
- Циганите в объркване поглеждат към кухничката.
- Карайте там ! – отменя предишната си команда Ян. – Щом
като е готово...
Мишо оглежда таблите на дървената спалня.
- Другарю Ян, да взема да я сглобя ? Имам отвертка.
- Действай !
Скромната покъщнина на чик’Кольови бързо слиза от
камиона. Няколко пружини, нощни шкафчета, сандъкът... Едно - тука, друго – там, новият апартамент си остава полупразен.
- Аквариумът ? – сеща се изведнъж Тана.
- Забравили сте аквариума ! – надава веднага вой Лила.
- Тука е, тука ! - Чичо Мишо го носи внимателно, за да не
разплиска водата. Червените рибки втренчено разглеждат новата обстановка през жълтеникавото стъкло. – Специално го взехме в Замбези-то, да не пострада.
- Портретът ?
- Ето го и него ! – Мишо заковава един пирон над сглобената
вече спалня. – Нали така беше ? – Той обръща глава към домакинята. Тя разтяга широко уста в доволна усмивка.
- Чинии, лъжици, вилици, ножове, молим ! – провиква се Ян, решил и той да донесе нещо по-леко.
- В шкафовете в кухнята ! – разпорежда му сърдито Лила. –
В чекмеджетата !
- Слушам ! – шеговито отвръща съпругът й.
Хамалите вече нямат работа и стоят на входа в очакване. Ян излиза да се разплати с тях. Камионът изцвилва дълго, докато запали. После доволно изръмжава и потегля по спечената земя на новия жилищен комплекс Свобода.
За малко в апартамента става тихо. Откъм товарната гара се чува изсвирване на влак. Ян се е облегнал на металния парапет на балкона. Пуши и се любува на гледката.
Целият град се вижда оттука. Отсреща е куполът на планината. Може да се забележи дори ресторантчето на върха. Зеленикавите кубета на Храма се открояват сред безличната маса сиви здания. Над Партийния Дом бляска червената петолъчка. Тъмноморавото петно на парка обкръжава новата телевизионна кула, устремила се нагоре като стрела.
Слънцето сякаш неохотно отива към залез в още светлосиньото небе. На припек вече е приятно, не е така горещо. А вътре в стаите даже е прохладно. Лятото си отива.
- Е, ние ще тръгваме ! – Ян захвърля фаса в пръстта.
- Янчо, много благодаря. – Тана се приближава към него с
блага усмивка.
- Няма нищо. Как е чик’Кольо ? Кога беше да го видиш ?
- Все така е. Чудят се дали да го оперират. Професорът щеше
да го гледа вчера, ама не дойде.
- Така ли ? Ще се обадя в болницата. Децата са добре, чух се по телефона с приятелите от окръжния комитет. Те нали са срещу нашите – всичко знаят. Ти не си им казала на Гошо и Дино ?
- Не съм. Като си дойдат...
- Добре.
- Довечера ще закъснея ! – Ян извиква в отворената врата на
кухничката. Жена му не се обажда оттам. Още се прави на обидена.
- Как е новият ти директор ? Не можах да те видя. Гледам, че те е освободил днеска. – Той се обръща към Дана, която избърсва мокрите си ръце в пешкира.
- Не ме е освободил. Накара ме да си пусна един ден неплатена отпуска. Прави се на принципен. Странна птица. Откъде ни я докарахте ?
- Не сме го докарали ние. Който го е докарал - той да му мисли!
- Така говорят. От градския комитет настояли за него.
- Ами. Друг път ще говорим. Довиждане.
- Довиждане.
Черната кола потегля бавно. Шофьорът е набрал достатъчно
опит от каране в новите жилищни комплекси. Докато излезе на крайградското шосе, има доста да подскача по бабуните изсъхнала земя. Как ли ще е есента, като почнат дъждовете ? Как ще водят на детска градина децата ? Ами зимата ?
- Има ли училище тука, другарю Ян ? – Мишо предпазливо извръща глава към началника си.
- Ще има. – отговаря кратко председателят на Комитета и с привичен жест поднася нажежената автомобилна запалка към цигарата.