автор: PushYou-PullYou

Историите никога не започват така мудно,
защото патиците, въпреки блатното си потекло,
обичат чистата вода.
Върху старата порцеланова чаша,
незнайно откога, имаше грапавина
и плаването по течението
ни най-малко не бе проява на безразличие.
Не, в никакъв случай, но когато съмнението се промъкнеше,
под формата за две бучки кафява захар,
сребърната лъжица правеше водовъртеж,
от който само пълната неподвижност бе
изход за оцеляване.
Защото
само който гледа,
може да дефинира историите без снизхождение,
изпивайки и формата, и причинителя
на вторичното погрешно обобщение,
след онова първосигнално изригнало
„Давя се!”,
с което изпускаш важния въздух
и поглъщаш водата, без да си жаден.