101. Скривалището
Гора и Ано се срещат в едно тайно помещение на Северния Културен Дом.
То е използвано още преди Войната за подобни цели. Двамата влизат от различни мазета в съседните на Дома кооперации. Оттук имат много възможности, за да се изплъзнат от неочаквано проследяване или засада.
Полковник Карис е осигурил това убежище на заговорниците като своя първа задача. Но секретният план на сградата остава в ръцете на Гора. В заличката няма прозорци, тя се намира изцяло под земята. Само маса и столове, почистени горе-долу от праха - лично от новия директор.
Заговорниците се поздравяват и сядат. Генерал Ано започва пръв разговора.
- Имам сведения, че Борис е под наблюдение.
- Знам. Все пак е успял е да се измъкне на последната ни среща. Повече контакти с него тука не се предвиждат.
- Минава в политически резерв ?
- Точно така.
- Чан иска да прекратим всяка дейност до пленума. Много е разтревожен заради случая с Борис. Пери вече е на течение.
- Той и без това проявява тъпо колебание.
- Не го подценявай. Генералът има свои канали за информация. Мисля, че не бива да проявяваш инициатива точно сега. Моментът е деликатен.
- Аз пък мисля, че Тот си играе с нас като котка с мишка. Ако Първият падне - ще ни попилее. Ако се задържи - ще ни ползва като средство за шантаж на Континента. Виждате ли, в страната има съпротива на прокарваната от вас политическа линия. И в двата случая си оставя свобода на действие. Трябва да прекратим това.
- Какво имаш предвид ?
- Ликвидирането на Тот.
- Как ще стане ?
- Има си начини.
- Не. На предстоящия пленум се очаква баланс, който определено е в наша полза. Армията сега не е решаващ фактор. Решаващи са органите на Сигурността. Овладеем ли ги, властта е наша. Не е толкова важно кой ще се води начело на парада. Поне засега.
- Мисля, че грешиш. Тот е започнал да създава орган за сигурност, предан лично нему. Във всички звена при нас има негови хора. Те започват да функционират като държава в държавата. Случаят с Борис го доказва.
- Тогава как го разкрихме ? Все пак официалната организация действа, нали ?
- Чиста случайност. Още не са си изпипали връзките. Когато стане и това, работата ни ще е спукана. Ано, животът ни е на карта !
- Не изпадай в паника. Всичко можеш да скриеш на този свят, само липсата на пари не можеш да скриеш. Тот няма пари. Континентът не му дава, сигурно и той няма откъде другаде да ги вземе. Какво може да направи без пари ?
- И ние нямаме пари. Само голи обещания. А Тот може да изиграе еврейския коз. Ще заложи златото при банкерите в Швейцария и ще спечели половин година. Достатъчно е. Какво ще правим тогава ?
- Бързаш. Тот все още ни е необходим. Всяко нещо – с времето си.
- Добре. Кога ще е пленумът ?
- Чакаме сигнал от Континента. Гора, играта е голяма.
Който владее Севера, той владее и Острова. Който владее Острова, той владее и Континента. Който владее Континента, той владее целия свят.
- Красиви фрази. Тот предпочита действието. Както и аз.
- Малки сме. Ще слушаме по-големите. Нищо не можем да
направим сами. Какво става с Марк ?
- Обикаля кафенетата и пуска фитили. Интелектуалците само приказват. Не стават за конкретна работа.
- Спокойно. Нивата трябва да се прекопава.
- Как е Джу ?
- Сериозен мъж. Не съм сигурен, че абсолютно във всяка
ситуация ще застане зад гърба на Тот. Точно това трябва да се използва.
- Водят ни за носа.
- Стига си мърморил. Нещата се подреждат, макар и не толкова бързо, колкото ни се иска. Трябва да чакаме.
- Да искаш да чакаш, да можеш да чакаш, да знаеш да чакаш...
- Това е любов.
- Може и да си прав.
- Следващата седмица – по същото време. Пази се.
- Ясно. Пази се и ти. - Двамата излизат от двете врати.
Няколко минути по-късно те се появяват на съвсем различни места. Генерал Ано отива на съвещание в Министерския Съвет, а генерал Гора – в Националния Комитет на Партията.
Полковник Карис слиза до тоалетната зад сцената на киносалона в Дома. Оттам тръгва тайният коридор, който стига до скривалището, използвано за явка от заговорниците. Има още много работа. На първо време - трябва добре да го почисти. Ох...