автор: papacot

С червен самосвал към реката се спуска.
Пъха в джоба си цветно камъче.
Прибира се мокро, с напукани устни,
детството ми презрамчено.

Ляга с котката. Под одеалото светва с фенерче
и чете ли чете Хензел и Гретел.
Идва мама. Целува го. То се разхленчва.
И към банята, свило юмруци, закретва.

На другия ден е войник с дълга пушка.
Убива две мравчици то-о-лкова лоши.
После решава да папка и слушка.
Но забравя да среши перчема си рошав.

Изведнъж пред очите му Мая се спира.
Държи страшна кукла с откъсната руса глава.
То, вече разбрало, какво е умиране,
казва – искаш ли малко халва?

Мая плаче, а смее се смешното детство.
Хваща куклата, връща живота ѝ вещо.
Ти си Доктор! – изхлипва. Не – виж колко лесно е!
Ама ти нали не си вещица?

Оттогава в съня си пък мама проплаква.
Все не иска да бъде свекърва на Маите.
А сълзите ѝ в нейното детство капят.
Изтрива ги татко и се качва на трактора.