автор: pc_indi

Намерих си сън-
навярно изгубен
от скитник среднощен,
разхвърлял небето.
Навярно забравен
срещу някоя събота
в най-плиткия джоб
на битието.
Намерих си сън
и хукнах през него
по стръмните дири
на сенки потайни.
Беше тихо и празно...
На теб го нарекох.
Сън неочакван,
навярно случаен...
Плиснах боята,
направих го пъстър-
преливащ колор
на бели цветчета.
В очите те гледах
с поглед невръстен,
с възторгът покорен
и ням на детето.
Намерих си сън.
Любов го нарекох.
Дали е наивно?
Нима Любовта
не е босо, бездомно
дете, което
тропа на портите
на света?
Отгледах си сън.
Порастна голям
и тихо през него
тече Сарасвати.
Разпуква се лотос
в звук на вийна*
щом помисли за теб
и разтвори дланта си.
Коси разпилява
по твоето рамо
и в шепи поднася
вода към лицето ти.
Намерх си сън...
А на теб във деня
и в очите ти
нека да свети!


* нидрам- сън (санскрит)
*вийна- муз. инструмент, вид лютня