автор: HariMarSui

Един принц решил да се ожени. Искал да си намери сръчна, безстрашна и умна жена. В царския палат започнали да идват девойки, но той никоя не одобрил.
В царството му живеела самотно една девойка. Имала си кученце, котенце и кокошчица. Един ден и тя решила да опита късмета си. Била виждала веднъж принца и го харесала. Красив бил, пък и хората казвали, че е много добър.

Взела си кученцето, котенцето и кокошчицата и тръгнала на път. Скоро стигнала двореца. Отворил и принцът. Поканил я да влезе. Видял, че е бедна, но нищо не казал. Само и възложил първата задача. В една стая с пръснати зърна щял да пустне малко скъпоценно камъче. Искал девойката да го намери и на сутринта да му го предаде.
Затворили вечерта девойката в стаята със зърното и тя веднага започнала да търси камъчето.
- Хайде кокошчице, започвай да кълвеш зърното- казала девойката на кокошчицата и тя започнала да кълве. Все по- тъмно ставало в стаята. Вече почти нищо не се виждало, но луната изгряла и един лъч осветил камъчето.То блеснало. Девойката можела спокойно да поспи.
На сутринта тя предала камъчето на принца и той и възложил втората задача. Щял да я затвори в стая пълна с някакви животинки, но не и казал какви. Наистина когато вечерта вратата на тази стая се затворила, девойката видяла живоринките- били мишки.
- Хайде, коте, разгони мишките- казала девойката на котката и тя набързо ги разгонила. Легнала спокойна девойката и заспала. Принцът цяла нощ чакал да чуе викове от стаята, но не чул. На сутринта девойката била свежа и бодра. Принцът я гледал очарован от нейната сръчност,
безстрашие и красота. Много я харесвал .
- Нищо, че си бедна, девойко, ще се оженя за тебе- и казал принцът.
- Но аз няма да се омъжа за теб- отговорила му тя. Харесваш ми, но не умееш нищо да правиш, а аз не искам такъв мъж.
- Но аз съм принц.
- Нищо, че си принц. Нещо трябва да умееш да правиш. Да си добър ловец ли, да си добър стрелец ли, но нещо трябва да умееш.
- Но аз те харесвам и обичам- я молел вече принцът. Тя била непреклонна.
- Аз ще те чакам- му казала девойката.
Разделили се. Девойката отишла в къщичката си, а царският син поел към неизвестното. Минал гората. Стигнал до река. На брега кошничар плетял кошници.
- Добър ден, кошничарю. Трудно ли се плетат кошници?- запитал го принцът.
- Трудно е, за който не знае да ги плете- отговорил кошничарят, като продължавал да работи.
- Ще научиш ли и мен?
- Сядай. Ето това са тръстиките. Преплиташ ги така и пак така- обяснявал, обяснявал кошничарят.
Започнал да го учи.
Минали дни, принцът вече добре са справял с работата. И когато кошничарят го похвалил за умението решил, че вече може да потърси девойката. Сбогувал се с кошничаря и тръгнал. Носел със себе си само един кош. Голям кош от тръстика.
Срещали го хора. Искали да купят коша, но той на всички казвал:
- На мен самият ми е нужен. Ще нося в него най-ценния товар на света.
Чудели се хората какъв ще е този товар. Питали го, но той отминавал без да отговори. Бързал.
Стигнал до къщичката на девоиката и като я видял, спуснал се, грабнал я, сложил я в коша. Метнал коша на гърба си и забърэал към двореца.След него подтичвали кученцето, котенцето и кокошчицата. Тя била на края. Тичала и пеела:
Кут- ку- дяк,
кут- ку- дяк
прочети за кака пак и пак...