автор: apostolicia

Имаме у село джамджия – един път! Даже един път и половина. Къде пипне Кръскьо – пипнато а, да знааш. Нема кво да си кривим душата, отръки си му иде. От джам тебе ша напраи – те така, кък си те гледа. Само да а трезен, де... Първо свАли черчевето, глеа, мери и записва на една ратишка. После земе стъклото, тури го на масата, мери от тука, мери от там, опне една длъга дъсчица, наплюнчи, тегли алмазо по чъртата и като фане парчето – оп, прекръши го до дек да видиш. Нема да грома по джамо да го напука като прътена пиперка. Фина работа!
Един кусур има сал – манко попинва и като го викнеш за джам предобед, сака да си затръкаш целио ден. Що он седа да се почерпи по едно, па после по две, па така докъде пратиш Ненчо Циганчето да викне невестата му Ленка да го прибере. От толко майсторлък по къщите на ората, Кръскьо загази нещо с чърнио дроб, даже и у болницата лежа, та откък го допипа таа мангафа, вече зе да не тура и джамове.
Добре, ама го викнал Латин на Петканинци. Примолил му се, а нали служиа у една казарма, може ли да му откаже. А Латин, нали си го знааш ква вехта пияница а, напие се и почне да троши – къщата без едно стъкло останала, а па зима иде. Кво да праи Кръскьо - турил алато у една торбица и пошол. А жената му от праго запреща: „Да не земете, наместо джамовете, да се оцЪклите вие с Латин!” Манко го пообидила така, че му лабав ангело, ма он си замирвал. С влазаньето у Петканинци се зафанал за работа. МерИл, струвАл, писАл на ратишката и кога да дигне джамо да го турне на масата, он – пук-пук-пук – нацъфтел се целио. Мани друго, ми едно ситно парченце фръкнало и право у челото на майсторо. Като шурнала онаа кръв, като от средната шипурка на Долнята чешма! Стреснали се и Кръскьо, и Петканинци. Добре, ама нали са комшии с Данка Санитарката, она чула гюрунтията и като се излЕтла – у едната ръка стиснАла една овехтела докторска чанта, а с другата бута курешките от капако й, та да не омаже бинтовете. До дек да видиш турнала една превръзка на кръскьовото чело, та заприличал на въстаник. Добре, ама като свички комшии знаат ква вехта пияница а Латин, па и на майсторо му не била ептем се разкарала славата, дако не бил кусвал от два месеци - кък да си пойде посред бел ден с таа връжуля на челото. Ша речат ората, тия са се ослушали още по икиндия, сбили са се и се подредили. Ша нги пострада авторитето! Затава седнали, ем да му и разкара на майсторо от инциденто.
Къде привечер, като се ослушала и уредила стоката, Ленка се усетила, че нещо не е нАместо и чък тогива й просветнало дека мъжо й а по майъсторлъко. Даже и не пращала Ненчо Циганчето да види ква а работата, ми направо като си прегнала магаренцето и право у Петканинци. Спрела пред портата, рипнала пръгъво – ли си е едно гезве кокали, та нема кво да й тегне, метнала Кръскьо през рамо, натоварила го на каручката и подкарала къде дом. Ама кара и си мъмре: „Па си се натаралянкал, Кръскьооо, Кръскьо! Па си се ослушАл! Млого лошо си се напил, Кръстеее....” А он зади ньой мета ръце да а докачи на бой: „Кък лошо, ма! Млого убаво съм си се напил я!”