автор: tarassevitch

І.
Никога няма да забравя онова лято. Беше едно от най-хубавите в живота ми. И като всяко хубаво лято и изобщо като всяко детско лято, беше пълно с вълнения и приключения.
Случи се така, че заминахме на почивка на Цигов чарк с по-голямата ми сестра, малката ми племенница и още една приятелка. Бяхме отседнали в станцията на ВМИ Пловдив, която по това време, още непретърпяла реконструкция, представляваше жалка гледка. Стаите бяха с по четири легла, по-точно кревати – железни и с пружини; нямаха собствен санитарен възел, но затова пък всяка разполагаше с мивка с течаща ледена вода и двукрилен гардероб, в който биха могли да намерят подслон някои земноводни. В коридора спокойно, сякаш в естествената си среда, се разхождаха голи охлюви. Станцията разполагаше с по една баня на етаж, но на първия нямаше топла вода, а до третия тя не достигаше. Оставаше само банята на втория етаж, която беше с бойлер – единствен за цялата станция.
Когато този бойлер работеше – което се случваше може би достатъчно често според управлението на станцията, но не и според нас - почиващите потърпевши – за да можем да бъдем сред малкото късметлии, успяли да се изкъпят, кака ме изпращаше да тичам да заемам банята, а тя пристигаше след малко със съответните такъми за къпане.
Защо ли, обаче, всички тези неудобства не ни пречеха да прекарваме чудесно? Може би защото именно тази отдалеченост от цивилизацията ни даваше спокойствието, така необходимо за почивката ни извън шумотевицата на големия град.
По време на тази наситена с толкова емоции и запазила толкова спомени почивка, имаше период, в който бяха спряли водата на цялата станция. През тези два-три дни ръководството на станцията беше осигурило изхранването ни в съседната станция, а личната хигиена беше лична грижа на почиващите. Докато все още имаше поне студена вода, докато “бати Николай” (съпруга на сестра ми) все още не беше изоставил волните простори, за да замине за далечната София, той реши да действа съвсем според природните закони - пък и за по-цивилизовани такива просто нямаше условия - и предприе измиване на косата си без шампоан, само с ледената вода от чешмата в стаята, след което застана на слънце на една пейка пред станцията да се суши.
Няма да забравя как веднъж, по време на сухия режим, решихме с него и приятелката Нина да донесем вода от близкия пионерски лагер. За жалост, не разполагахме с шишета и други подходящи съдове за водонос, затова се наложи да се задоволим с подръчните материали - пластмасови чаши. Лагерът беше на не по-малко от половин километър разстояние, но това не ни обезсърчи. Отидохме до там, наляхме студена вода от чешмата на двора, поизмихме се малко на нея и после лека-полека се прибрахме, всеки понесъл по две-три чаши в ръце. Каква част от налятата вода сме занесли до станцията и какво сме успели да си измием с нея, е друг въпрос...

(Очаквайте продължение)