автор: HariMarSui

От къде беше дошло не се знаеше. Беше се свило на кълбо в тревата до оградата. Беше мръсно и гладно, даже нямаше сили да лае. Митко го намери, нахрани го, изми го.
- Какъв мъник си само, но ще те дресирам, ще станеш следотърсач- му говореше момчето, а кученцето само помахваше с опашка. Митко се грижеше за него и между другото все го учеше. Хвърляше пръчка:
- Донеси я - викаше на кучето, а то обикаляше пръчката и се връщаше с вдигната опашка.
- Виж това е въже- му казваше.
- Донеси ми го- кучето хващаше въжето и хукваше. Митко трябваше да го гони по целия двор, за да го вземе..
- Ох, няма да стане нищо от тебе- въздишаше момчето отчаяно. Веднъж скри единия чехъл на баба си в тревата и пак му заповяда:
- Намери го, хайде. Нали можеш да долавяш миризми- но кучето и този път само обиколи тревата със скрития чехъл, отиде и седна до другия.
- Много си тъп бе, мъник- му извикваше Митко и отиваше при приятелите си.
С Петьо и Савата бяха в един клас. И тримата мечтаеха да разкрият поне едно криминално престъпление. А в селото напоследък ставаха едни работи.... Изчезваха овце, агнета, даже и едно магаренце се издирваше. Пък и този джип, от къде идваше не се знаеше. Профучаваше през селото и все към скалите заминаваше.
Над селото имаше скали и в тях пещера, но момчетата само бяха чували за нея. Възрастните казваха, че е опасна и не трябва да се ходи там. Те не бяха ходили до сега. Но решиха, след кратко съвещание, да тръгнат по следите на джипа. Е, Савата се дърпаше малко:
- Да не стане като дините на дядо Стоян? Някой ги чупел, някой му разхвърлял бостана, а като отидохме какво видяхме... А? Дядо Стоян пиян си спи в колибата, а магарето му троши дините.
- След него и Петьо пък се обади:
- Или като лисицата, дето крадяла кокошките на леля Тонка.
- Стига де. Нали разбрахме коя е лисицата- леля ти. Нали и е съседка, ама на никой не казахме.
- Е момчета, ще ходим или не- подкани ги Митко. Тримата поеха към скалите. Дирите на джипа още стояха. Беше заминал и те спокойно можеха да започнат криминалното си разследване.
- Сега да е дресирано куче моя мъник, щеше да е друго- говореше на мамчетата Митко.- А то от него нищо не става.
- Ето я пещерата. Сега внимателно! Виждате, че има стъпки, значи може да се влезе.
Момчетата се запромъкваха бавно напред. Савата светеше с малко фенерче. Стигнаха до по-широко място и какво ги очакваше там....Струпани кашони, чували с платове ли, дрехи ли? Докато се захласваха в стоката, а то си беше крадена стока, сигурно от селския магазин, нали скоро го бяха разбили и ограбили, а крадци още не бяха хванати, нещо стана. Сигурно крадците бяха направили клопката- дупка закрита с камък. Савата беше пропаднал в нея. Беше тъмно и нищо не се виждаше. Само го чуваха, че вика уплашено за помощ.
- Сега да имаше въже- каза Митко- щяхме да го извадим от там. Тогава видя кучето. Кога беше дошло не бише видял и докато го видя, то пак изчезна.
- Добре ли си? Не се плаши, ще те издърпаме- викаха момчетата на приятеля си. Успокояваха го, но не знаеха обратния път. Не бяха се сетили да оставят знаци. Докато се чудеха какво да правят се чу шум- нешо пълзеше към тях.
- Мъник, ти ли си? Уплаши ни здравата- извика Митко.
- Какво е това? О мъник, ти влачеш въжето- нямаше време за благодарности. Сега момчетата спуснаха въжето и Савата се изкачи при тях жив и здрав. После всички побързаха да излязат от пещерата. И кой пак им помогна? Кучето разбира се. То ги изведе навън. После е ясно- хванаха крадците с джипа, а момчетата наградиха с екскурзия до София, да се запознаят с инспекторите от криминалната полиция.
Нали и те щяха да станат като тях, когато порастнат. Е, мъника остана в село, но те му донесоха лакомства да го наградят. Митко все казваше за него:
- Следотърсач си е моето куче и то какъв
А Савата и Петьо се обаждаха:
- Но кой го обучи? Кой?