автор: valer4o123

Навън е вечер.
Изгубена е някъде луната.
Дори една звезда не свети.
Навсякъде царува тъмнината.
Но ето, че показва се отгоре светлината.
Луната цяла грее в този миг.
И, чакал досега, намятам аз халата,
и тръгвам по брега замислен, тих.

И ей така аз както си вървя,
виждам момиче във далечината.
Със нещо красотата му аз трудно мога да сравня,
защото по-красиво нещо виждано...
не, сънувано от нея
не вярвам аз да има на земята.

Аз зная, че това си ти.
Ти си като луната в черни небеса.
Аз приближавам се и в този миг
една звезда напсука своите сестри,
целувам те и казвам ти:
”За теб бих дал дори и собствената си душа”.