автор: vesan

Пред мен, полугола, по бикини луксозни,
апетитно изтегнала гръб във хамака
Вие Платон четяхте, убедена сериозно,
че чрез него по-умна ще станете някак.

Подпирайки нежно гърдите Ви, той
със своя софизъм от тънката книга
Ви водеше в дебри, където покой
умът Ви едва ли би смогнал да стигне.

Той използваше Вашето доверие ловко
- и приживе бил е съблазнител голям –
твърдейки, че Вие сте жена-философка,
да полегне удобно платонически там.

Едва ли и дума Ви беше понятна
от тънката книжка заета от друг,
но виждах, че явно Ви беше приятно
да приемате Платон за любим и съпруг.

Ала Платон и мен ми е скъп, за което
позволих си, уви, да попитам, не крия,
с интерес; - Извинете, Вие виждам, четете...?
- Фалософия! – гордо отговорихте Вие.

- Философия – леко, с усмивка поправих,
отстранявайки Платон от Вашето тяло.
- Фалоссофия – то е по-различно – добавих
до Вас се отпуснах уж небрежно и вяло.