Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Anyth1978
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145

Онлайн са:
Анонимни: 539
ХуЛитери: 3
Всичко: 542

Онлайн сега:
:: Mitko19
:: rajsun
:: Marisiema

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАндантина 100.
раздел: Романи
автор: vitoriovitalis

100. Утрото

В палатката вони на крака.
Мошеникът разблъсква останалите. Става и излиза навън да се изпикае. Отвътре го изпраща ясен тръбен звук.
Рано е. Слънцето още не е изгряло. Тревата е мокра от падналата роса. Той закопчава бавно панталоните и се оглежда. После разтърква гуреливи очи, за да вижда по-добре.
Долината на планинския циркус е потънала в полупрозрачна мъгла. Тя се носи бързо и леко над сивите езера, накацали едно над друго. Като тънката рокля на някаква изоставена и заблудена в нощта мистична танцьорка, въртяща се над застиналите водни повърхности. В ниското едва-едва се забелязва съблазнително извиващата се гънка на реката. Отляво се чернее Парангала, а отдясно са синьо-зеленикавите склонове на младите борови гори.
Над призрачната мъгла стърчат каменистите зъбери на върховете, обкръжаващи застрашително цялата свещена местност. Изглеждат като строги жреци, изпълняващи тайнството на неизвестен религиозен култ. Над всички тях се издига мълчалива и страшна Голямата мечка.
Някакъв самотен звук прозвучава между скалите. Мошеникът се взира зад пелената.
На обширната поляна край Долното езеро, разстилаща се като на длан пред погледа му, са се събрали доста хора, облечени в бяло. Те са образували два огромни концентрични кръга, които бавно се завъртат - в такт с появилата се изневиделица музика.
В центъра на човешкото колело - на един гранитен камък, се е изправил цигулар, също в бели одежди. Той свири, поклащайки се, и повтаря непрекъснато само една натрапчива мелодия. Хората правят странни жестове с ръце, покланят се, завъртат се и не спират да се движат.
Мошеникът е повдигнал вежди от удивление и не може да откъсне очи от невижданата гледка.
Внезапно женски глас изтръгва един-единствен, невероятно висок звук, който сякаш е безкраен. Всички се вцепеняват. И става чудо !
Бялата пряспа на върха на Голямата мечка порозовява и започва да свети. Като че ли някой е запалил огън във вътрешността й. Изведнъж тя избухва за миг и заблестява така, че Мошеникът присвива очи.
Зад планинския първенец бавно и величествено започва да се издига слънчевият диск. Сивото небе над скалите засиява в синьо, което се разпространява мълниеносно по целия свод. Вдъхновени, хората запяват заедно в хор. Мошеникът усеща, че краката му се разтреперват.
Слънцето е оранжево и изглежда огромно. Колкото се издига нагоре, толкова то става все по-малко и се нажежава до бяло. Никой не може вече да го гледа. Острието на върха го е подпряло така, сякаш огромен земен акробат балансира на скалистия си пръст огнено кълбо. Но то му се изплъзва и лети все по-нагоре.
Хората вече не пеят. Те просто крещят, разперили ръце един към друг, опитвайки се да изтръгнат от гърлата си същия звук, както тайнствената певица в началото на ритуала.
Мошеникът усеща в себе си цялото величие на битието. На очите му неволно избликват сълзи. Той затваря очи, събира набожно длани, допира ги до челото си и започва в унес да се моли. За пръв път в живота си. Без да знае на кого.
Боже Господи! Господарю на Вселената! Богове на Земята и Небето! Всемогъща Сило! Простете ми всичко, с което съм съгрешил пред Вас! Не ме изоставяйте! Моля Ви! Помагайте ми във всичко! Помогнете ми да завърша Колежа! Помогнете ми да не се разболея от трипер! Помогнете ми да вляза в Университета! Да замина на работа в чужбина! Да имам жена и деца! Да спечеля много пари! Да си купя кола и да си направя къща! Татко и майка да са добре! Брат ми да оздравее! Всички да сме добре! Предпазете ме от всяко зло и от всичко лошо! Научете ме как да живея!...
Някой се прокашля, излизайки от палатката. Миро. Мошеникът смутено уж разтърква очи с молитвено събраните си ръце и се обръща назад.
- Ела да видиш какво става ! – Той посочва с ръка надолу.
- Молят се на Слънцето. Езичници ! Сектанти ! – отсича
приятелят и се пресегва към дюкяна.
- Какво има ? – Заекът се е раздвижил последен. Връзките на кецовете, нахлузени на бос крак, са развързани. Разкопчаният кожен колан нехайно виси от двете страни на късите панталонки. Както обикновено, той е гол до кръста. Големият полов атлет се протяга юнашки и разтваря уста в заразителна прозявка.
- Има ли нещо за донае..ване ? – Всички задружно се разсмиват.


Публикувано от alfa_c на 12.02.2010 @ 16:23:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   vitoriovitalis

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 09:13:08 часа

добави твой текст
"Андантина 100." | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.