100. Утрото
В палатката вони на крака.
Мошеникът разблъсква останалите. Става и излиза навън да се изпикае. Отвътре го изпраща ясен тръбен звук.
Рано е. Слънцето още не е изгряло. Тревата е мокра от падналата роса. Той закопчава бавно панталоните и се оглежда. После разтърква гуреливи очи, за да вижда по-добре.
Долината на планинския циркус е потънала в полупрозрачна мъгла. Тя се носи бързо и леко над сивите езера, накацали едно над друго. Като тънката рокля на някаква изоставена и заблудена в нощта мистична танцьорка, въртяща се над застиналите водни повърхности. В ниското едва-едва се забелязва съблазнително извиващата се гънка на реката. Отляво се чернее Парангала, а отдясно са синьо-зеленикавите склонове на младите борови гори.
Над призрачната мъгла стърчат каменистите зъбери на върховете, обкръжаващи застрашително цялата свещена местност. Изглеждат като строги жреци, изпълняващи тайнството на неизвестен религиозен култ. Над всички тях се издига мълчалива и страшна Голямата мечка.
Някакъв самотен звук прозвучава между скалите. Мошеникът се взира зад пелената.
На обширната поляна край Долното езеро, разстилаща се като на длан пред погледа му, са се събрали доста хора, облечени в бяло. Те са образували два огромни концентрични кръга, които бавно се завъртат - в такт с появилата се изневиделица музика.
В центъра на човешкото колело - на един гранитен камък, се е изправил цигулар, също в бели одежди. Той свири, поклащайки се, и повтаря непрекъснато само една натрапчива мелодия. Хората правят странни жестове с ръце, покланят се, завъртат се и не спират да се движат.
Мошеникът е повдигнал вежди от удивление и не може да откъсне очи от невижданата гледка.
Внезапно женски глас изтръгва един-единствен, невероятно висок звук, който сякаш е безкраен. Всички се вцепеняват. И става чудо !
Бялата пряспа на върха на Голямата мечка порозовява и започва да свети. Като че ли някой е запалил огън във вътрешността й. Изведнъж тя избухва за миг и заблестява така, че Мошеникът присвива очи.
Зад планинския първенец бавно и величествено започва да се издига слънчевият диск. Сивото небе над скалите засиява в синьо, което се разпространява мълниеносно по целия свод. Вдъхновени, хората запяват заедно в хор. Мошеникът усеща, че краката му се разтреперват.
Слънцето е оранжево и изглежда огромно. Колкото се издига нагоре, толкова то става все по-малко и се нажежава до бяло. Никой не може вече да го гледа. Острието на върха го е подпряло така, сякаш огромен земен акробат балансира на скалистия си пръст огнено кълбо. Но то му се изплъзва и лети все по-нагоре.
Хората вече не пеят. Те просто крещят, разперили ръце един към друг, опитвайки се да изтръгнат от гърлата си същия звук, както тайнствената певица в началото на ритуала.
Мошеникът усеща в себе си цялото величие на битието. На очите му неволно избликват сълзи. Той затваря очи, събира набожно длани, допира ги до челото си и започва в унес да се моли. За пръв път в живота си. Без да знае на кого.
Боже Господи! Господарю на Вселената! Богове на Земята и Небето! Всемогъща Сило! Простете ми всичко, с което съм съгрешил пред Вас! Не ме изоставяйте! Моля Ви! Помагайте ми във всичко! Помогнете ми да завърша Колежа! Помогнете ми да не се разболея от трипер! Помогнете ми да вляза в Университета! Да замина на работа в чужбина! Да имам жена и деца! Да спечеля много пари! Да си купя кола и да си направя къща! Татко и майка да са добре! Брат ми да оздравее! Всички да сме добре! Предпазете ме от всяко зло и от всичко лошо! Научете ме как да живея!...
Някой се прокашля, излизайки от палатката. Миро. Мошеникът смутено уж разтърква очи с молитвено събраните си ръце и се обръща назад.
- Ела да видиш какво става ! – Той посочва с ръка надолу.
- Молят се на Слънцето. Езичници ! Сектанти ! – отсича
приятелят и се пресегва към дюкяна.
- Какво има ? – Заекът се е раздвижил последен. Връзките на кецовете, нахлузени на бос крак, са развързани. Разкопчаният кожен колан нехайно виси от двете страни на късите панталонки. Както обикновено, той е гол до кръста. Големият полов атлет се протяга юнашки и разтваря уста в заразителна прозявка.
- Има ли нещо за донае..ване ? – Всички задружно се разсмиват.