автор: Selianin

На моите колеги - селскостопански специалисти и ръководители.
......................................................
Събранието беше към своя край. Чувстваше се новият повей. Част от изказванията бяха толкова критични и заядливи, че взе да ми става ясно накъде отиват нещата.
Някои от делегатите си мислиха, че ти трепериш за длъжността ръководител на селскостопанската ни бригада. Те смятаха, че като не те изберат, ще те накажат, ще си отмъстят. Живееха с илюзията, че за мястото ти чакат много твои колеги.
В изказването си, както подобава на първи секретар на общинския комитет, направих всичко възможно да убедя събранието, че твоята взискателност не е продукт на слабости в характера ти, а е потребност при нашата трудна обстановка. Апелирах всеки да подобри своята работа, поведението и дисциплината си, а не да приписва всички неудачи на ръководството.
Делегатите се разшумяха. Усещах, че става реална опасността изборът да завърши неудачно и за теб, и за нас. Давах си сметка колко трудно ще намерим твой равностоен заместник. На приказки имаме изобилие от кадърни резервни ръководители и специалисти, а ги нямаме, когато стане нужда…
Един по един делегатите минаха през кабинките, в които упражниха правото си на таен избор. Новият кодекс на труда изискваше поне две трети от гласовете да са “за“, за да останеш. Все повече и повече ме обхващаше мисълта, че изтичат последните ти минути, като ръководител на тази бригада.
…Отвориха кутията и преброиха бюлетините. Председателят на комисията по избора застана пред беседката и каза:
- Другари, изборът приключи. За досегашния ръководител са гласували шейсет и четири процента, а трийсет и шест са против. Недействителни бюлетини няма. Съгласно изискванията на новия кодекс другарят Георги Маринов повече не е ръководител на бригадата ни. До избирането на нов, бригадата ще се ръководи от технолога Тихомир Кръстев.
Председателят на събранието ти предостави думата. Ти се изправи на трибуната в целия си ръст, с побеляла коса, леко прегърбен. Гласът ти беше приглушен, изморен… Заговори бавно:
- Другари делегати!... Вие гласувахте честно и по съвест.Ваше право и задължение беше и ще бъде да изберете достоен ръководител на тази голяма и сложна бригада. Не Ви се сърдя, но от душа Ви моля да подобрите, а не да влошите, работата си, защото хубавото, за което се борим, няма да дойде без труд, без съзнание, без мобилизация на всички човешки и материални ресурси. Много е важно да се стяга, а не да се разпуска организацията на работата, да се повишава дисциплината. Желая Ви в най-скоро време да си изберете много по-добър ръководител. Сбогом другари!...Ще се радвам на успехите Ви…
Вместо да се върнеш на мястото си в президиума, ти си тръгна и с бавни и тежки стъпки излезе затваряйки безшумно вратата на читалищния салон, който от двадесет и четири години беше ням свидетел на твоята нелека селскостопанска съдба.
…Пораздвижиха се хората в залата.
- Какво ще правим сега? – попита някой.
- Ще се учим на демокрация и самоуправление – отговорих ядосано аз.
Пръснахме се. Из селото тръгна новината , че ще се търси нов ръководител на бригадата.
Отбих се в управлението, но ти си беше заминал. Цяла вечер не мигнах. Из-
тървах положението и това си е. Хиляди пъти премислих – имаш знания и опит, настойчив си, издръжлив си в трудна обстановка. Това текучество и този хрони -чен недостиг от хора доведоха немалка част от работниците и специалистите до
безразличие и лентяйство. Ти беше взискателен, но справедлив. Бореше се с мързела, с безотговорността, с кражбите. Бореше се за нашите принципи, отсто-
яваше ги. Ние правехме заседания, попълвахме папки, творяхме оценки. Малко контактувахме с твоите хора. Партийната и дружбената организации не бяха на ниво. Карахме я по комсомолски, а при тебе беше истински ежедневен сблъсък.
Сблъсък с хиляди проблеми … Пък и кой го измисли този термин бригада? Та това си е цяло стопанство : четиридесет хиляди декара обработваема земя / от които дванадесет хиляди поливна / , четиристотин крави, три хиляди овце, петстотин свине – майки, триста декара зеленчукова градина, седемстотин декара лозя, две хиляди и петстотин декара захарно цвекло, строителство, четиристотин и петдесет членен трудов колектив … Как няма да ти побелее косата, как няма да се изгърбиш и изкривиш? …
Казано честно имаше хора, които не те искаха. Макар и малцинство, именно те не те избраха. Те имаха нужда от друг, който не да милее за работата, а да върви по гайдата им.
Колко много грешки допуснах към тебе, бати Георге! Как сгреших, как не извърших необходимата предварителна партийно-политическа работа поне сред комунистите…Две трети от гласовете беше много висока бариера за условията и състава на нашата бригада, но аз не си дадох сметка за това. Целият ни общински комитет живееше с едно спокойствие, сякаш изборът ти щеше да е удачен, както при старото изискване за петдесет процента плюс един глас.
Чак сега си давам сметка, как не ти помагахме. Ти беше сам. Сам с хората, с машините, с животните. Нас все ни нямаше. В събота и в неделя ние все си почивахме в окръжния град, а ти все беше на работа. И ти имаше семейство, и ти имаше деца, и ти имаше нужда от почивка и укрепване на здравето си. Ех, бати
Георге, бати Георге! Засегна те преустройството, но ако я караме все така, то няма да пропусне и нас….
На разсъмване теглих чертата и стигнах до извода , че ние, твоите висшестоящи ръководители, бяхме странични наблюдатели в една обстановка, в която ти изгаряше всеки ден.
Дойдох рано сутринта в управлението. Исках час по-скоро да те видя. Уви. Отново те нямаше. Дежурният по община ме уведоми, че си дошъл в полунощ да вземеш личните си вещи. Той станал свидетел как се прощаваш с един отрасъл, в който си вложил четвърт век от своя живот. Сбогувал си се с дежурния – единствения човек, който те е изпратил. Той усетил сълзи в очите ти и мъка в мъжката ти гръд. Дежурният съжаляваше за тебе. Предаде ми ключа за канцеларията ти.
Влязох в твоята стая. Оставил си служебната си шуба и гумените си ботуши, с които зиме и лете бродеше из ферми и поливни полета. Бюрото ти беше опраз-
нено от вечните папки и справки. До телефона намерих лист, на който си запи-
сал:
“Скъпи другари!
По Вашата воля аз си отивам. Не можах да достигна бариерата от две трети от гласовете. Мъчно ми е, но няма как. Вашата воля и кодексът са закон за мен.
Отивам си завинаги. Оставям в полза на бригадата четирите си неползвани отпуски. Отивам на почивка и лечение. След един месец ще прибера и семейството си. Ще стана работник.Нямам вече сили да ръководя хора. Искам
да отговарям само за себе си, само за своята работа. Ще се старая да бъда об-
разцов работник, защото за мен думата работник е свята, но за съжаление ние я
прикачихме на немалко хора, които не обичат да се трудят.
Моля, предайте извиненията ми на първия секретар, с когото изпитвам неудобство да се видя.
Георги “
“ Другарю Първи секретар, Вие провалихте този боец на селскостопанския фронт, това го запомнете от мен – о.з. полковник Панайотов, доскорошен началник на политотдела на дивизията в гр. … и настоящ дежурен по община …” – с тези думи ме отпрати дежурният, на когото не можах да кажа копче…
И така, ти си замина. Семейството ти се вдигна от тук. Очаквах, че поне тогава ще дойдеш в нашето село, но се излъгах за кой ли път.
Цяла година се мъчим и все не можем да те заместим с добър ръководител. Работите в бригадата стават все по-зле. Ден през ден при мен идват хора и групи от обърканата ти бригада с молба да те намеря и да те върна. “ Сбъркахме – каз-
ват. Искаме го…Ще му се извиним…С две ръце ще гласуваме за него…”
Днес ме извика секретарят на областния комитет. Тегли ми един калай за връщането на твоята бивша бригада назад. Кара ми се много, дето изборът ти се провали. “Хора като Георги не се намират под път и над път! “ – ми каза той.
Обърна ми внимание и за кравето стадо За една година средният млеконадой от фуражна крава падна с един тон. Анархията в кравефермата стигна неописуеми граници. Яловостта стана много голяма. Не ми е ясно как си създавал високите резултати, с които и ние се биехме в гърдите. Аз съм объркан и отчаян. Нямам вяра, че ще можем да се справим без теб.
Като се върнах от областния комитет отидох направо в кравефермата. Разговарях с хората. Всички вдигаха рамене и се чудеха как можахме да те провалим. Доячките съжаляваха много за теб. Заплащането им много намаляло. Заплашиха ме, че ще напуснат, ако не изменим коренно обстановката в кравефермата и в цялата бригада.
Те ми разказаха, че тогава, късно след полунощ, си минал и през кравефермата. Накарал си нощния гледач да светне лампите във всички обори. Обиколил си
кравите и теленцата в клетките. Галел си ги с ръце…Целувал си сградите, които сте строили през твоите дълги и трудни председателски години…
После си тръгнал към портала на стопанския двор и си плачел с глас…Само едно малко бяло кученце се умилквало в краката ти и скимтяло за теб в късната черна нощ…Това била твоята раздяла с четвърт век от твоя живот!...
Такива ми ти работи, ръководителю! Изборната система ни завари отпуснати и лежащи на малкия си опит. Ти се сражаваше всеки ден и час, а ние те наблюдавахме и оценявахме. Липсваше ни живата връзка с твоите хора. Докарахме я до там стихията и илюзията да решат твоята съдба и съдбата на бригадата ни.
Прости ми бати Георге, но ние те търсим и ще те намерим…Хората и аз те
искаме!
Чакаме те с наистина отворени обятия…Ела отново при нас! …Ела…
Твоята земя, твоята бригада и твоите хора те викат и чакат…

1988 г.