закачила се е на въдичката ми
и не шава
храни се с настояще
и нараства с бъдещето
не се вълнува от ледената пързалка навън
опитвам да я спукам с общуване
но не ми се отдава
думите са надвиснали като гроздове над мен
решавам, че гроздето е кисело
и й се отдавам напълно
люлея си въдичката
а тя люлее мен и ме обича