98. Таблата
Генерал Пери се е отбил при Йосиф - да поиграят табла.
Те са съученици от Френския колеж в Пула – втория град на Севера. Заедно постъпиха и в Университета. Пери – в Юридическия, а Йосиф – в Богословския факултет.
И двамата не можаха да завършат висшето си образование. Пери беше изключен за участие в студентски демонстрации, а Йосиф – по съвсем други причини. Пери пое пътя на професионалния революционер. Йосиф се завърна в родния Белвил – да преподава богословие и френски език в Колежа.
След Революцията нещата се преобърнаха. Пери беше призован от Партията да създава новата Народна армия и замина на фронта. Йосиф беше уволнен и остана без препитание. Пери се завърна с генералски пагони от победоносната Война. Йосиф се приюти при брат си и започна да дава частни уроци по френски на малцината желаещи в малкия провинциален градец. Една намахана столична хубавица бързо заведе перспективния генерал до брачния олтар. Йосиф си остана стар ерген.
Преди десет години Пери пое управлението на Трета армия и се озова в Белвил. Тук се откриха със стария си съученик. Понякога играят табла, карти или мълчат заедно под лозницата на доктор Тишан. Избягват да ги виждат заедно в града и стриктно се придържат към това негласно взаимно споразумение.
Докторът идва от Движението и сяда за малко при двамата - от уважение към мастития генерал. Но той не разбира играта, пък и смята подобен род забавления за безполезно губене на време. След малко се оттегля да се рови в книгите си.
Пери отпива гроздова ракия от малката чашка. Йосиф е направил вкусна салата от едро нарязани домати с олио и малко оцет. Те са на циментовата площадка под чардака на горния етаж. Тук стои потъмняла от годините дървена лятна маса.
Генералът се е разположил удобно на пейката, а Йосиф е седнал на стола с гръб към портата. Масата е застлана с дебела кухненска мушама с избелели сини орнаменти, забита за постоянно с кабарчета в кафявочерните дъски. Отстрани има още два стола, на единия от които преди малко беше седнал докторът.
- Хората говорят за някакви кадрови промени във Фила. – благо подхвърля Йосиф.
- А ? – равнодушно се отзовава Пери, стискайки заровете в огромния си космат юмрук. Той оглежда съсредоточено позицията на черно-белите пулове върху таблата.
- Изглежда, че Тот иска да наложи някаква диктатура по подобие на Континента. Ето че и в Белвил постави свой човек.
- Че кога ли не е имало диктатура в нашата страна ? – възгрубо отсича генералът и хвърля заровете. Йосиф се разсмива добродушно, отпива от своята чашка и продължава.
- Много си точен, както винаги. Но сега времената са други.
- Какво им е другото ? – пита с невинен тон Пери и пляска с
пуловете си.
- Мисля, че играта става по-фина. На целия Остров политиците не могат вече да правят, каквото си искат. – Той хвърля изискано с два пръста зарчетата.
- Правят, каквото им кажат големите батковци. Нали ти
казваше, че Северът е страна на конвенционалното мислене ?
- Така беше, но от Голямата война изтече много вода.
Съотношението на силите се промени. – Йосиф подрежда своите пулове, без да бърза. – Америка стана много силна.
- Затова ли отстъпи пред заплахата от Континента ?
- Това беше сделка. Разделиха си земното кълбо на две.
- Тогава няма да се месят и в Севера. Той е в чужда сфера на
влияние.
- Докога ?
- Мирният договор е за петдесет години. Изтекли са само
двайсет. Дотогава Континентът ще командва тука.
- В същия договор се предвиждаше да се проведат демократични избори. Кога у нас са се провеждали демократични избори ?
- Никога. – Пери започва енергично да събира своите пулове.
- Е... – кисело възразява Йосиф. – Не е точно така. Имах
предвид – след войната.
- Да не би в кралско време изборите да са били
демократични, Йоско ? Разправяй ги на малките деца тия работи.
- Друже Пери ! Колкото Америка става по-силна, толкова повече ще настоява за изпълнението на тази клауза. Ще видиш. Тя няма да подкрепи наш политик, който иска да установи диктатура в страната, подчиняваща я изцяло на Континента. Както и тези, които смятат да му помагат.
- И как дългата презокеанска ръка ще стигне до Фила ? – подсмива се генералът.
- А защо мислиш, че цели шест години властта у нас е разделена между Партията и Правителството ? На Континента си имат техния Първи, а у нас нещо се забавиха.
Пери се замисля дълбоко. Йосиф му е блокирал един оголен пул и започва да струпва върху него дълга колона от своите.
- И ти мислиш, че американците стоят зад това ? – недоверчиво запитва той своя остарял съученик.
- Да. – неочаквано кратко отговаря Йосиф и двамата за пръв път тази вечер се поглеждат за по-дълго в очите. – Те ще подкрепят всеки, който попречи на Тот.
- Много си сигурен. Нали си спомняш как помогнаха на своите агенти след войната ? Изтребиха ги всичките.
- Отиде си старата агентура. На нейно място идва новата. Насочвам вниманието ти към растящата мощ на Америка. Нищо повече, стари приятелю. Май губиш тая игра.
Те започват отново да нареждат пуловете. Табла, дюлбара, тапа... Класическата тройка. По едно време Йосиф става, за да запали крушката. Щурците свирят в градината. Откъм Замбези тихо долита музика. Те не подновяват разговора. Продължават да играят мълчаливо - както обикновено. И разсъждават върху положението.