автор: apostolicia

Петкано, дошли сме да поприказваме с тебе за една работаъъ… А, сипи по едно, та да пойде приказката.
Глей сега, тава къде го разправаш, не е ептем верно. И ти не прилича много да приказваш, дека сме вехти пияници целото село. Съгласен съм, дека има такива зрЪнца из наше село… като дедо Петко – ли така, дедо Петко? – ама и он, дека е све пиян, се напива само на Петковден, що му се води празник. А Петковден си е сал еднъж у годината, да ме прощаваш. Ама па си се напива кво си требва, де. Що после не мое да изтрезнее до другио Петковден, та па да се напие втори път, сиромаха. Ама не може така да фъргаш на ората вината, без да си проучила като кък са работите. А па и човек като се напие рано и се ожени рано, има време да се ослуша пак, да се повтори един вид. Те дедо Аврам – он се жени седем пъти като Лили Иванова, ама и от седем саато почва да праи оборот на кръчмАта. Мхм!
И тава, къде бъбреш за Зарезан, не е много право. И не е убаво откъде твоя стрАна да фулиш обичаите на ората. Обиждаш ни значи. На село ни засегаш. Тава си е традиция, да знааш. Тава откък село се е заселило, све така сме си го праили. Цело село се сбира у лозеята да се весели, да еде и да пие. Главно да попинва, де. Носат ората кой кво намери из дом. Кой ракийца, кой винце, кой оцетец - пу, да му не е уроки! Целио кър мирише на печено месо на жар. Жените вардат гньетенио тумбак два месеци за Зарезан, аха. Знааш ли кък се варди бабЕ два масеци? Ама тава си ни е адето. Тава а колектив! Задружно село сме! Да!
А тиии – уруглицата, та уруглицата. Уруглицата и она е обичай. Тава а нещо като награда, Петкано. Що кога а печелиш, не мож баш да запомниш дека си а спечелил. А и нема трезни свидетели да ти кажат. Оно за тава се и дава – кой се напие последен, он а печели. Разбираш, че си получил наградата чък на заранта, като видиш да се ветрее уруглицата, забуана до плето ти. А и четвръта годин а печели една женска от градо. Онаа зафатната невеста, дека купи къщата на буба Тодора до лозеята, ли а знааш? Е, те она печели четвръта годин уруглицата. А и па за дедо Петко да ти бъбрем – не си права да го фулиш, ама ич. Що тамън он а линейкаджията. Он ги сбира из лозеята и ги разкарва след Зарезан по къщите. Прегне магаренцето у каручката и, мине ли икиндия, почва да обикаля из лозеята. Ем си се накваси убавко с кво а останало, ем разтреби и прибере ората. А и он а комисията дека раздава наградите. Като прибере последнио, буане и уруглицата до плето му. Така че дедо Петко си е млого съглам!
Тизе манко се излагаш, къде последнио път опище орталъко дека твой Ваньо си изпаднА из обущата на Зарезан. Я не знам кво толко се беше оядовила тогива. Логома не си видвала Ваньо пиян и друг път? ПищА и кълнА, ба че ли пръв път го видваш напит! Нема толко да се преземаш, ами си запретни ръкавете, препаши шорецо и разтръкай една баница за заран, па увари еченца, па извади от гньетените чирва, склъцай и една посна ютеница и айде с назе на Зарезан. За виното да ти не е зор, ние ша организираме работата дека да се не чуства липца.
И да не приказваш повече такива дивотии, че цело село сме вехти пияници, що не е убаво тека да се бъбре за ората! Чу ли!