автор: HariMarSui

Беше слънчев мартенски ден. Момичетата го очакваха. Бяха се уговорили да отидат в гората за кокичета. Нищо, че още се виждаше тук там сняг. Пък и полянката с пънчетата сигурно ги чакаше.
Сега след като бяха набрали цветя, седяха на пънчетата . Слънцето ги топлеше и беше толкова приятно. Въздухът чист, чист. Разговаряха за какво ли не. Смееха се. Беше весело.
Не забелязаха от къде се появи старицата. Първо я видя най-малкото момиче. Стана и и предложи да седне. После отиде при всяко едно от момичетата и взе по едно кокиче. Поднесе и букетчето.
- Заповядай, бабо, кокичета от нас. Много са красиви и хубаво миришат. На пролет. Изглежда баба Марта е весела. Изпрати ни този слънчев ден и кокичетата. Нали?
Баба Марта се засмя. Хареса и това момиче. Умно и добро, уважително.
- Вие деца, кой сезон обичате най- много? Я кажете.
Всички извикаха- лятото. Слънчево и топло е. Има цветя. Птичките пеят. Игрите са чудесни.
Старицата забеляза, че само малкото момиче не казва нищо. За това се обърна към него.
- И ти ли миличка, мислиш така?
- Аз, бабо, обичам всички сезони. В дома ми и през зимата има цъфнали цветя. Зимата обичам заради снега и пързалките. Пролетта-заради птиците, цветята и зеленината. Есента- заради плодовете и красивия цвят на дърветата. А за лятото и аз ще ти кажа същото. Природата е прекрасна. Само трябва да я пазим повече.
- Много хубави думи каза, дете. Много хубави думи. Така е. Всеки сезон е хубав. Трябва да се цени и уважава. Знай. В твоя дом цветята винаги ще цъфтят.
Старицата стана. Сбогува се с момичетата. Погали малкото момиче по главата и тръгна към гората.
Коя беше старицата никой не разбра.
Баба Марта беше доволна. Растяха добри деца. Умни и с добри сърца. Те щяха да пазят природата. Усмихна се. И сякаш стана по-топло. А може и да е било от слънцето. Кой знае?