автор: verginov

Сега си тръгваш, Самота!
Как страстно те желаех само,
в онези дни, когато любовта
заспиваше на мойто рамо...

Дойде и спря сълзите, Самота!
До вчера беше мойта вяра,
че съм забравил старите писма
и че страстта отдавна е изтляла.

До днес желаех тебе, Самотата!
До утрото на мойта изневяра,
в което гола и с разпусната коса,
събуди се до мене Тишината.

Е, сбогом, Самота!
Ще помня нашата раздяла,
когато пак ме срещне ревността,
отново теб ще моля за пощада.