автор: Vedrin

Когато вятърът износи
докрай дъждовната си риза,
мигът ще спре любов да проси
и плах през мислите да влиза...

Земята в сняг ще остудее
със десет градуса надолу.
Преди да може да запее
врабчето ще измръзне голо.

Без ключ, готов да я отвори,
една ключалка ще ръждяса,
и вихър в нощните простори
плачът й дълго ще разнася.

В ефект, до болка пеперуден,
ще тръпнем, тъжно провидяни,
освен... ако мигът прокуден
не стоплим в мокрите си длани.

(От "Сбъднати предчувствия")