автор: vitoriovitalis

96. Бюрото

В понеделник рано сутринта една черна кола чака пред къщата на полковник Карис в Белвил.
Два часа по-късно тя паркира пред градския комитет на Партията в столицата Фила. Врабчетата са накацали от едната страна на широкия асфалтиран тротоар на площада и кълват, каквото намерят. От другата страна трамваите сърдито се разминават.
Карис се изкачва по широкото стълбище, куцукайки. Полицаят на пропуска вдига черната слушалка.
- Сега ще дойде завеждащият отдел Образование и култура. – Млад мъж с къдрава черна коса идва откъм асансьора.
- Вие сте точен като военен. – усмихва се той. Карис вдига рамене.
В салона на втория етаж има много хора, които разговарят тихо. Някои се разхождат нервно, размахвайки бумаги в ръце.
- Ще ме чакате тука. – Мъжът посочва един свободен стол. – Щом дойде моментът, ще ви извикам. – Полковникът се подчинява мълчешком.
В дъното на салона през прозореца се виждат червеникавите покриви на сградите. На стената - точно пред погледа на Карис, голям електрически часовник траква на всяка минута, премествайки голямата стрелка. Тя потръпва за момент и застива в новото си положение. Полковникът е станал много рано и му се доспива. Така минава почти един час.
- Хайде ! – сепва го гласът на завеждащ отдела. Той държи отворена тежката дъбова врата и маха нетърпеливо с ръка. Карис става, подпирайки се на бастуна.
Влизат в малка стая, където и двамата сядат на столове до стената. Този прозорец гледа към площада, но полковникът няма достатъчно време, за да разгледа градския пейзаж.
- Другарят Карис ! – Млада жена на свой ред отваря вътрешната врата и го поканва да влезе. Придружителят се промъква зад гърба му.
Озовават се в голяма зала пред дълга П-образна маса, край която са насядали много непознати хора. До стената и големите прозорци на втория ред столове също седят разни функционери. Постепенно Карис започва да различава познати физиономии.
На председателското място е седнал Вадим, който го гледа дружелюбно усмихнат. От двете му страни изглежда са заместниците. Сред тях полковникът зърва засуканата булка на Гора. Да, тя май работеше тука...
- Другари, запознати сте с докладната записка на секретаря на Трети район. Предлага се за директор на Северния Културен Дом да бъде издигнат другарят Карис от Белвил. Предложението е съгласувано по надлежния ред. Имате ли някакви съображения ? – Мълчание. – Няма. Другарю Карис, Вие... ? – Той разперва ръце, без да каже нищо. – Моля, който е съгласен с предложението, да гласува. – Гора от ръце. – Предложението се утвърждава ! – Вадим кимва с глава и взима следващия документ от голямата купчина пред него.
Някой дърпа Карис за ръкава. Завеждащият отдела. Недоумяващ, досегашният директор на белвилската Кинефикация става и напуска залата на Бюрото. В малката стая младият мъж трескаво му обяснява нещо. Полковникът разбира, че трябва отново да го изчака в салона, докато се уредят останалите формалности.
След още час двамата са в новия кабинет на Карис. Завеждащият отдела го представя на основните кадри на учреждението. Той му връчва екземпляр от заповедта и го оставя да действа.
- Честито и на добър час ! – Вратата се затваря.
Новият директор освобождава присъстващите. Те се разотиват
леко разочаровани, стискайки папки под мишница. В кабинета остава само секретарката – зряла топчеста жена със ситно накъдрена коса.
- Извинявам се, не запомних името Ви.
- Дана, другарю Карис.
- Благодаря. Разкажете ми най-главните неща. –
Секретарката го поглежда с вдигнати вежди. Той бърза да се изясни.
- Къде е мивката и тоалетната ? Къде се храните ? Какви са тия телефони ? Такива неща... – Дана смутено се усмихва и започва да обяснява. Тя е прекалено сериозна жена.
- А този червен телефон ? – Карис го посочва сред черните му събратя, покрили голяма площ от просторното бюро.
- Това е Пентаграмата – специална телефонна мрежа, която се използва само от партийните и държавни ръководители на Севера, които са в Номенклатурния списък. – с някаква скрита гордост докладва секретарката.
- И аз ли съм един от тях ? – сякаш с недоверие отронва Карис.
- Разбира се, от първите хиляда души. – Дана снизходително
се усмихва. – Другите са с обикновени телефони.
- Благодаря, за днес ми е достатъчно. Не мога да запомня
всичко от един път. - Полковникът остава сам в огромния кабинет.
Той става от високото кресло и се приближава до прозорците. Те заемат цялата дълга страна на помещението - отляво на бюрото. Дебели плюшени завеси ги държат наполовина отворени. Зад тях има същите тантелени пердета като в Управлението в Белвил. Но вместо фикус - в ъгъла един рододендрон е разперил широки тъмнозелени листа. Шумът от улицата не секва за миг.
Карис надзърта през стъклата. Главните търговски улици на столицата се пресичат съвсем близо до новото му работно място. Отсреща е градинката пред Халите. От прозореца не се вижда сградата на Министерския Съвет, но тя е на две крачки.
Някакъв телефон на бюрото рязко иззвънява. Карис взима бързо немалкото разстояние, тракайки с бастуна по лакирания паркет. Вдига една-две слушалки, но не са те. Накрая се сеща и сграбчва червения телефон.
- Другарят Карис ? Чан е на телефона. – Могъщият член на Оргбюро ?
- Слушам, другарю Чан ! – Гласът отсреща се смее доволно.
- Не бързай, още нямам задачи за тебе ! Искам да те поздравя
най-сърдечно с високото доверие, оказано ти от Партията и Правителството ! Сигурен съм, че ще го оправдаеш !
- Ще се старая, другарю Чан ! – отговаря по военному полковникът.
- Така, точно така... – весело продължава гласът. – Желая ти много успехи в напрегнатата работа. Винаги съм на разположение, щом пожелаеш да се посъветваш с мене. Не се колебай - звъни, щом имаш някакви въпроси !
- Непременно, другарю Чан !
- Всичко хубаво !
- Дочуване. – Слушалката траква.
Карис оставя предпазливо своята на мястото й, заобикаля
бюрото и сяда в креслото си. Заглежда се през прозореца и се замисля.