автор: Luda-na-svoboda

Като дума, изречена тихо на гроб,
като вик от прозорец на влак, спрял на гара,
като стон, като звън от окови на роб,
закъсня този сняг, навалял на камАри.
Не затрупа обратния път към дома,
не замръкна при тебе душата ми снежна,
чак сега ме вали, но жестоко сама,
умъртвила с ръце всяка мисъл за нежност.
За мен и за теб закъсня този сняг.
Без любов съм поле, почерняло от врани.
С пролетта не възкръсват и мъртвите пак,
а любовта ни почина от своите рани.