автор: paula

Душата ми прободена мълчи -
раздърпана, окъсана и посивяла,
удавена в горчивите сълзи,
замръзнала в дълбоката забрава.

Извадих я със нежност, но уви...
Как да я превърна в чисто нова,
като от раните й толкова боли?
И как живота й да върна пак отново?

Сега е лъсната... и с много пукнатини,
опитва се да търси обичта във хората...
Чуплива е, но силна е да продължи,
макар превързана със множество окови