автор: apostolicia

Виде ли дека кмето излезна по музевир от попо, а? Виде ли? Я казАх ли ти, дека кмето а по-итър? Да ме слушаш вече като ти приказвам нещо! Сеги сипи по едно да ти разправим ква гюрунтия има сношка у попо.
Сношка кмето го видох да улази у попо. А попо нали пЕче рикия оняденка – я веднъга се сетих дека кмето му доажда заради рикията. И си рекох, тука ша стане патакламата. И оно станА!
Мина се не мина неколко часа и като се почна: попадията пищи, кмето вика, а нади свички се чуа гласо на попо. Пустиняко, нали пее у цръквата, гласо му як, та се чуа надалеко. Я се заребрих у снего до плето и се наметнах с опанджако да ме не вали и да ми не дзебне, та некак си се ориентирах - така да се каже - у ситуацията.
А она една ситуация – маани – маани!
Дошъл кмето и донесъл едно лимонадено шише от ньегвата рикия – да почерпим, рекъл, попе, дека съм пекъл тия дни. Дотръкали шишето бръже, че нали са си отрасници и двамцата, и попо пратил попадията да изнесе от ньегвата, дека пекъл оняденка. Като дотраало, кмето се надигнал с лимонаденото шише и манко-манко, донесъл па от ньегвата. После попо пратил па попадията и така се редували до стеминяло. По едно време попо викнал попадията да а прати па с лимонаденото шише, че му било дошло ред. Добре, ама попадията турила ръце наопък и като зинала: „Да ви убие господ и двамата, синь огин да ви изгори, вехти пияници такива. Излезнеш ти – донеси рикия, излезне кмето – попо запреща да изнесеш рикия - тава да ви не е Дунаво, бре! Она се свръши! Пуста пукница ша ви затръка вазе и двамата, да опустеете дано! Пияници пропаднали!”
Чък тогива попо усетил що кметската рикия прилича също ньегвата. Па като зина и он! Опанджако притрепера връз гръбо ми. Дигаа гюрунтия до некое си време. Глъчаа, пищаа – не е ти у памет.
И сеги са сръдити, не бъбрат си. Кмето по-доволен ми прилича. Он нали си има рикия. А попо оди сръдит и сал си мъмре у брадата.
Таа заран ги гледам – разминват се у пъртината – нали са къща до къща па и род се падат. Кмето се подгигилква, а попо му вика: Кмете, кмете, не или се такъв като вАрена глАва! Добре че се запопих, та да ме копат зади цръквата. Иначе, кък се очертаваше да сме комшии у гробищата, видим ли да те заринат до мене - дигам се, сбирам китките, нарамвам сандъко и се преселвам чък на другио край у Дуйковскио дел.
Много а сърдит, ша знааш. Ама едно а сигурно – нема вече да си кара жената да износи рикия, сам ша си оди. Като опече другата, де, таа вече а пиши бегАла. Дип че попадията по-итра, та сигур а скутала у некоа крошничка некоа дамаджанка за разтръкванье. Че глеам, попо ептен се поболе, оди цел ден като купена коза. Не е му лесно. Ма и ти си прав, де – дири сигур у кои ора да се покани да се накваси, та да си избие кметскио музоверлък! Па и с тоа пусти късмет ньегувио, чък до нова реколта нема ни да се роди, ни да се спомине некой!