автор: HariMarSui

Цял ден баба Марта раздава мартеничките си. Изпразни кошничката. На всички върза мартеничка за здраве. Изморена, но доволна се прибра в къщи.
Тогава видя двете мартенички. Бяха на дъното на кошничката.Не беше ги забелязала.
- На кой ли съм забравила да завържа? На кой ли?
Смрачило се беше. Денят отминаваше. Излезе, погледна ябълковото дърво пред къщичката.
- На дръвчето не съм вързала. Расти, ябълчице и роди най- хубавите си плодове през тази година.
Под дървото имаше камък. Под камъка живееха мравчици. И тях беше забравила баба Марта. Повдигна камъка леко и сложи последната мартеничка под него. Сега спокойно можеше да си почива.
Не зная от тогава ли, но до сега завързваме мартенички на дръвчетата. Слагаме ги и под камък. Сигурно, ако пак баба Марта е забравила да ги сложи, то ние да го направим с пожелание за здраве и плодородие. Нали?