Със ръце нагоре изправени
пред храма Господен заставам.
С молитви към Бога отправени
всички хора при мен призовавам.
Те минават край мене забързани
с лица, от грижи изкривени
и ми изглеждат толкова завързани
към земните, житейските проблеми.
Почакайте! Елате с мене! Хора!
Да отдадем дължимото на Бога!
Но само моя глас отеква из простора
и искам да ги призова, ала не мога.
Виждам само погледи блуждаещи,
изход търсещи във тази своя драма
и плахо някой от тълпата ме попита:
“ – Кажи човече, а къде е Храма?”
Тогава с радост аз им отговорих
със грейнала усмивка на лицето:
-Храмът Божий е във мен и всички Вас
ала отворете си душата и сърцето!!!!!