автор: neliradilova

НЕ и ДА
разкъсват мен самата
на хиляди невидими слънца.
И после озарява ме самотата-
Лошата и добрата самота.

НЕ-ДА
е моето име,
произлязло в далечна мъглявина.
И ето борят се в мен две души-
Душата,врящата на злото
И другата,сияйна на доброто.

В момента коя съм аз от двете?
Имам сякаш две сърца-
Едно-открито за близкия до мене
И друго-което е за мен,
Когато в мен обида прорасте.

Обидата изсмуква тя да-то,
За да остане не-то черно.
Тогава аз греша
И чувствам как умирам…

Да те няма или да те има?
Бяла или черна душа?
Достатъчно ли е да носиш радост някому,
Щом в тебе сърцето ти ридай.
Щом иде ти да викнеш,дано и тез,
които те обичат да те открият,разберат.

Или да те загубят,
щом не могат да те видят такава,
Каквато ти в света
желаеш да се извисиш!

Не искам да се принизявам
до простите и делнични души!
Помогни ми приятелю,да стигна ДА-то
и да оставя НЕ-то за злодея със злобната душа!