автор: shiderov

На Л Б
Барс умря. Преди три години. Една година преди него умря Земна. А миналата година почина баща ми. От години децата са порастнали, станаха студенти, взеха дипломи, намериха си приятели, създадоха собствени семейства.
Останах сам! Загубих нещата, които бяха най-скъпи , най-ценни за подреденият живот на разведен романтик, който имах – деца, родител, куче, породист кон. А все още бях млад, престъпно млад! И ми се живееше – безумно и авантюристично!
На нито едно от тези събития не отдадох нужното, разумно, аналитично обяснение...
На всички тези събития реагирах емоционално. През живота си винаги се бях доверявал на инстиктите си, така че, скърбих, плаках и нищо повече. Не обмислих, не разсъдих защо така, какво става всъщност. Докато наскоро една вечер след баня не се загледах в огледалото. Дотолкова съм свикнал със себе си, че не съм забелязал промените в себе си – не съм забелязал външните промени, не съм осъзнал вътрешните натрупвания. Човек изгражда едно психическо АЗ като представа за себе си и го преекспонира в зрителния си образ, възприемайки себе си за това, което вече вътрешно е приел, че е.Трудно за изказване, не знам дали е и трудно за разбиране, навярно е трудно, защото аз го разбрах на 43 години. Вярвам, че има хора, които не го разбират до края си...
Какво ми оставаше след това разкритие?!
Не знам дали, някога, някоя моя баба не е съгрешила с циганин, но един не толкова слънчев ден се оказах на път – дали е било правилното решение – сега му нося последиците.
Щях да започна на ново, на ново място, с нови хора и нямаше да нося бремето на обусловеноста и наследието от миналото. И понеже бях „друг“ различен от останалия свят се насочих на изток. Не чак толкова много, защото пък не можех да си представя вписването ми в друга културна среда. Ортодоксалният Изток винаги е приемал много търпеливо "другоста" в името на християнските универсални добродетели. Аз съм си ортодоксален , така че определено следваше да се впиша и да отворя новата страница в книгата на живота си. Тази „Книга на Живота“, която книга се чете буква по буква ,дума по дума, ред по ред, страница по страница, глава по глава. Никак не става , не се получава голямото желание да прескочиш да прехвърлиш горчивата , неприятната, страшната, нежеланата глава!
Избрах да замина за Кипър! И...
Представете си самолет на "Хемус Еър" "Боинг 737" и аз в него, спечелил конкурс за работа в чужбина – от четеримата спечелили конкурса само аз се бях явил на него. Останалите? Останалите по роднински- хей не се учудвайте шуробаджанащината я има и тук в пазарното развито общество!
Преодолявах неотменното повдигане при излитането на самолета и едновременно се радвах, че и ще кацам, нали съм си парашутист над 300 пъти бях излитал но все не бях кацал със самолет. Когато клатенето спря и самолета плавно започна да пори облаците се запитах " къде отивам – и защо"?
Облаците не дадоха отговор но в този момент самолета премина над тях и ярка слънчева светлина бликна от илюминаторите, тогава без да си дам отговор реших, че правилно постъпвам.
Бях от тези, които не пожалиха нищо, идеалистите, които решиха, че "България на тях се крепи" и се впрегнаха в първите години на демокрацията да оправят родината. В резултат получиха синини, микроинфаркти, загубиха семействата си, домовете си, илюзиите си. Огорчени напуснаха България. Да точно от тези бях. БЯХ! Това мислех в този най-слънчев момент в живота си , взирах се в ослепителната светлина и нали съм си българин загледах надолу – надолу към родината. А там едни кози планински пътеки, едни сипеи, едни урви - не знам над Рила, Пирин или Родопа прелитахме. Но накъсаният планински релеф подчертан от пътеки ми беше едновременно много мил и много противен и същевременно подчертаваше правилноста на решението ми да напусна родината. Необяснимо ще кажете, но се чувствах така, защото родината, която обичах ме беше прогонила, да чувствах се прокуден , моята родина нямаше хляб за мен.
Ще бъда друг си обещавах и нахъсвах да успея! Автосугестия ще кажа сега, след години - човек успял в чужбина. Но тогава, в този момент усетих, че самолета сменя посоката и по слънцето разбрах, че летим обратно, самолета нещо започна да друса, и лети неравномерно, неплавно. Зашумяха говорителите и капитана със спокоен глас обяви, че поради повреда се налага да се върнем на летище "София"
Над уплашеният шум от възклицания и молитви се разнесе несполучливият ми опит за шега и разведряване на атмосферата " Спокойно не усетихте ли по друсането, че сме спукали гума – връщаме се да я лепим" И понеже никой даже и не ме погледна млъкнах притеснено, и се обърнах мислено към Бог с молба за пощада. Даже започнах много да се съмнявам в правилноста на решението си , сърцето учестено се разтуптя, пот ме обля. Навярно Бог се смили, навярно и капитана на самолета си разбираше от работата но кацнахме благополучно със повреденият самолет във София. После пак излетяхме и кацнахме по живо, по здраво във Ларнака. На митническият контрол ме попитаха "Как си" на български, много мило ми се стори и казах " О ай ОК" навярно съм изглеждал доста изплашен. Днес разбирам, че са ми казали "Дакси"-"Добре" но нали тогава си нямах представа от гръцкия език.
Чакаха ни нас - четиримата от конкурса. Поведоха ни към такситата и ни предложиха да седнем в едно такси. Като най-възрастен от групата и единствен спечелил конкурса - колегите ми предложиха да седна отпред до шофьора на широко и удобно. Отворих вратата и понечих да седна, гледам нещо не е наред и докато се осъзная, че тук движението е обратно а волана е на опъката за нас страна се напъхах отзад при групата. "Господи къде дойдох всичко им е на опаки".
По късно по пътя си зададох въпроса "всъщност дали досега не съм живял в свят наопъки и едва днес не попадам в нормалният свят"? Кой знае !?Кой знае!?
Ето така поех по пътя, който води далеч от дома, пътят-живот който вървя и който вярвам - накрая ще ме отведе сред звездите във вечноста!
И тук открих – Да не умея да се приспособявам, но трябва да се опитвам да изтърпя света около себе си, света , който всеки ден се променя! Не е нужно да се разкъсваме между искам и мога! Нужна е търпимост нещата се подреждат "сега-сега" "лека- полека" от самосебе си! Еволюция! Природна и човешка! Живей спокойно , гледай смело напред!
30 ноември
Пафос Кипър
Красен Шидеров