автор: kotyo

Когато дойдете при мене,
не бойте се,
          че ръцете ви премръзнали
          на тлеещия пламък
няма да се стоплят.

Със светлия си дъх
заспалото огнище съживете…
              И пийте с мен,
                           когато,
                              неразбрана,
недоверчивата си същност
ви поднасям.

А после,
          когато
тръгна звездите да търся -
на всяко листенце,
            на топлите лайкучки –
за мен разкажете:
че мида била съм
       и прах от морето,
а не –
плевел тъжен.