автор: Nita

Борба на мрак и светлина
ежедневна свада между деня и нощта.
Този път различно е обаче
денят не просто бори се, а плаче.
Тъмнината бавно превземаше
                         небесната поляна ,
последните златисти цветове на залеза
                         се губеха в далечината
и единствените следи от цветовете на
                         дневната премяна
бяха събрани в разкоша на дъгата .

Денят знаеше,че отново губи
                         пред неудържимата мощ
на тази тъй красива , но
                         студена нощ .
И въпреки това като запоследно той тъжи
със своите дъждовни капки ,
                         падащи като сълзи .

Единствената светлина
беше от бързо отминаваща кола
и след секунди улицата
остана пак тъмна и сама .

Мина забързан,закъснял човек
навярно бърза за дома .
Един единствен избледнял портрет
на живота на улицата ,потънала в мрак и тъма .

Дъгата бързо избледняваше,
а дъждът продължаваше да вали.
След миг дъгата вече я нямаше
и пред тази картина ,
                         светът предпочете да мълчи.