автор: dedenze

Това е прякора измислен от мен на най-умният и добър мой племенник- Пламен. Днес има рожден ден затова му посвещавам този разказ. Сега е голям, зрял и успял с много труд в живота, семеен мъж, живее в САЩ и прякора е изменен на „сър Татунч” Добре, че има добро чувство за хумор и не го приема обидно.
Та историята, започва когато беше на 4- 5 години. Срещу нас живееше
семейство цигани с 5-6 деца. Най- малкото беше на годините на племенника ми
и се казваше Татунчо. Между сградите имаше малко дворче в което децата играеха по цял ден. Момчетата се бяха сприятелили, непрекъснато се търсеха и
заедно си измисляха десетки игри. Циганската майка, като ги видеше изпадаше в умиление:
- Вижте ги, колко са хубави – като братчета,близнета !
Пламен имаше черни като маслини, големи очи и черна коса. Тогава за него се грижеха дядо и баба, моите и на сестра ми родители. Баща ми, интелигентен
човек, много обичаше хубавите компании и веселби, не щадеше пари за подобни неща. Понякога замислено изказваше съмнение, че имаме нещо циганско в рода си и търсеше факти в родословното дърво. Така се роди и прякора.
Нашият Татунчо бе отгледан и израстна образцово. Даже прабаба му го беше научила да плете дантели на една кука. Учеше и знаеше много, един от отличниците на НМГ. Това не му пречеше да бъде фен на металистите.
Ученическата куртка бе поръбена с монети и на един от елиците се мъдреше
голям катинар- кофар. Китари, усилватели, касети както му е реда. Същевременно, сякаш бе имунизиран срещу желание за насилие. Напълно съм сигурен, че и до днес не е посегнал на никого.
Когато избухна”демокрацията”, безнадзорните, с престъпни наклонности деца, взеха връх. Нямаше милиция, старите структури бяха ликвидирани. Много от т.н. гамени бяха закриляни и ползувани от политическите сили, за новите цели.
Южният парк в който беше израстнал Пламен стана доста опасно място. На
няколко пъти го малтретираха, откраднаха му колелото... Не знаем всичко, той
не се оплакваше, а и нямаше на кого. Баща му, доктор на физическите науки, вече бе заминал на гурбет в САЩ. Най- доброто което можеше – направи, взе го при себе си.
Повече от две години Пламен писа сърцераздирателни писма. Не признаваха
неговите дипломи. Наложи се да учи отново по тяхната система, да се адаптира към техния начин на живот, да приеме, американският господ – долара. „Ученото
си е учено” успя и се вписа в техният живот, далеч над средното ниво. Илюзорно
е схващането, че в Америка се живее лесно. Малко са хората, неродени там,
които могат да го направят.

Сър Татунч, ти си нашата гордост, да си ни жив и здрав ! Вече е крайно
време да помислиш за наследници ! Доброто по света трябва да се множи !