95. Легенди
Заекът е получил разрешение от домакина на лагера.
Той идва да вземе палатката, разпъната в двора на Кузи. Зад него пристъпват брат му и Миро. Тримата са решили да предприемат поход до Седемте мечи езера. Вито отива да види как точно става номера със сгъването на палатката.
Ян и Лила седят мрачни и вкиснати от двете страни на масичката на терасата. Чакат шофьора от Фила, за да си ходят.
Нади се върти около печката. Тя е изнесена временно навън - да има повече място за спане във вилата. Тия няколко дни й се видяха безкрайни. Мъжът й прекара нощите, увит като пашкул под зеления брезент на старата войнишка палатка.
- Ще пуснете ли Вито с нас ? – на шега пита Заекът баща му, колкото да завърже разговор.
- Рано му е. Пък и нямате толкова места за спане. Има време, ще отидем някой ден. – унило отбива поканата Ян и вади цигара. Тримата младежи се оттеглят мълчаливо с палатката.
Ето го и шофьорът Мишо. Кратко прощаване с Нади и дошлия точно навреме Кузи. Момчетата носят обратно куфарите. Черната служебна кола отпрашва за Фила. Вито се завръща натъжен в опустялата виличка. Боби го изоставя и отива да играе в Ученическия лагер.
Лелята е седнала на стола – на мястото на майка му. Тенджерата с вечерята къкри на малката печка. От кюнчето й излиза прозрачен дим и се разтапя сред листата на брезите.
- Рано било. – процежда Нади през зъби, без да я е питал някой. Тя говори съвсем слабо – така че да я чува само племенникът й. – Страх го е какво ще кажат другарите.
- Защо ? – Озадачен, Вито сяда на стола на баща си.
- По това време на годината на Езерата се събират Белите
хора. Властта изпраща и своите агенти. Какво ще обяснява татко ти, ако те видят там ? Кариерата му ще отиде на кино. – Нади злобно се засмива и повдига ръка. Тънките й пръсти претъркват нещо невидимо с просто око.
- Какви са тия Бели хора ?
- Дълга история. Това е тайно братство, основано от Белия
мъдрец. Той пристигнал от Америка на Острова по време на войните. Записал се доброволец в армията на Севера. Както знаеш, ние загубихме всичките тия войни. Дядо ти, баба ти и цялата фамилия побегнали голи и боси насам. Леля ти Божа е била пеленаче, а баба ти – бременна с мене. Представяш ли си ?
- И какво станало ?
- Точно тогава Белият мъдрец започнал своите проповеди.
През войната бил получил просветление свише. Отчаяните хора започнали да се събират около него. От Америка идвали някакви помощи и той ги разпределял между нуждаещите се. Бързо станал много влиятелен. Младият Крал и сестрите му били негови тайни привърженици.
- Че защо тайни ?
- Църквата и калугерите го мразели, защото им подливал
вода. А те били много силни и властта трябвало да ги слуша.
- И какво правят на Езерата, лельо ?
- Събират се, пеят, свирят на цигулки... Рано сутрин се
хващат за ръце в огромен кръг и приветстват изгрева на слънцето.
- Те са като древните езичници, така ли ?
- Не съвсем. Християни са като нас, но вярват в природните
стихии. Искат да създадат световна религия. Имат много пари и пипала по цялото земно кълбо. За Белия мъдрец считат, че е въплъщение на преродения Христос.
- А защо другарите не ги обичат ?
- Защото са силни, казах ти. Белият мъдрец някога им спасил
живота. И на Краля, и на Северния Вожд.
- И на двамата ли ? Нещо не ми се вярва.
- Не ти се вярва, но е така. Другарите организирали атентат.
Взривили голямата катедрална черква във Фила. Загинали повечето министри и много генерали. Но Кралят се спасил.
- Как ?
- Белият мъдрец изпратил своя съветник да го предупреди за
атентата. Кралят тръгнал за черквата, едва когато чул взрива.
- А Северният Вожд ?
- Той пък живеел наблизо - в съседната на Белия мъдрец
къща. Имали общ двор и се познавали много добре. Майка му ходела редовно на проповедите на братството. Помагал им с пари, както и за учението на децата. Често говорели и спорели на различни теми. Белият мъдрец го уредил да избяга на Континента.
- Че кой тогава спечелил от този атентат ? Нали не избухнало въстание ? Правителството изтребило другарите като пилци.
- Виждам, че си чел много книжки. Но истината я няма там. – Леля Нади съвсем снишава глас. – Германия и Континентът – те организираха атентата. Те не искаха мир, искаха война. Защото бяха победени и разорени. Трябваше им една искра в бурето с барут. Другарите бяха само техни маши, нищо повече. След предишните войни хората бяха обеднели, изгладнели, болни, нервни... Щом стана атентатът във Фила - и се хванаха гуша за гуша. Народите се развълнуваха и след няколко години избухна Голямата война. Но накрая американците изиграха всички.
- Значи сегашната власт следи Белите хора, но не смее да ги преследва, защото им е задължена ?
- Нещо такова. И предишната правеше така. Не забравяй –
те са много силни. Има и нещо друго. – Лелята слага ръка на устата си.
- Какво ?
- Хората приказват, че Секретарят Тот бил незаконен брат
на бившия Крал.
- Хайде, бе ! – недоверчиво възкликва Вито. Това вече е прекалено.
- Не виждаш ли колко прилича на проклетия Фердо – дядо
му ? Същата фигура, същият клюнест нос, същият характер, същата хитрост и лукавство... Хората не говорят току-така.
- Не знам... А какво станало с Белия мъдрец ?
- Той почина на преклонна възраст - един месец след
Революцията. Оставил всичко на братството – пари, имоти, връзки, ръкописи... Бил написал и продиктувал над 220 000 страници. Повечето оригинали били унищожени, но абсолютно всичко било копирано, преписано и отишло в Европа и Америка. Той и сега има много последователи там. Новата власт не закачи и не засегна никой от тия, които останаха тука. Освен съветника му.
- Този, дето предупредил Краля за атентата ?
- Същият. Явно е знаел повече, отколкото трябва.
- А ти ходила ли си на Езерата ?
Очите на Нади се навлажняват. Печката пуши и димът отива
към вилата. - Като млади ходихме с вуйчо ти.
- Хубаво ли е там ?
- Много е хубаво. – Тя става от стола и отива да види
яденето.