автор: verginov

За себе си не търся прошка. Желания сломени -
да съградя за тебе храм в градината Господна.
Стихват със прощален стон камбани повалени.
Страстите разпъвам сам сред тишина прокобна.

Несретник или грешник, аз не моля за спасение,
смирен, оставям обичта си - недовършена икона.
Не изкуших с лъжи. Събличам всички откровения.
Захвърлен бич на суетата сред рухнали амвони.

Не съм Сина на Бог, нито пък ти си Магдалена.
Да беше блудница, нощта да те запомни - гола.
Мълчиш - стаен оброк. А пред олтари овъглени
нашепвам жертвен тъмностих от истина разколна.

Мечтите претопих в сребро готов за изкупление,
но не отрекох (като Петър) разпнатото влюбване.
И без трънлив венец кърви. И чака възкресение -
в греховен Петък да разсъмнеш... Като сбъдване.