автор: bilqna_popova

Тая празна тераса –
като арена за битки .
Гледам денят отгоре .
И ми е тъжно . И плитко .
Дори не погледна лицето ми .
Не ме замери със думи .
Гърбът ти … Колко е страшен .
Отива си . Аз съм безумна .
Няма да има спектакъл .
Реплики за сбогуване .
Имаше много любов .
Другото е преструване .
Имаше светлина … без край .
Кой накрая заплаща светлото ?
Аз съм твоя голям позор ,
загърната в чужда наметка .
Пияна от самота .
Ти слизаш по витите стълби .
А аз съм твоя жена .
Отлитат уплашени гълъби .
А ги хранех с трохи …
Дори им гледах очите .
Сега си нямам море .
Да се удавя , за да не питам .
Слизай от моя живот .
Виж , имам цяла тераса …
И се завий с гнева си !
Това го можеш прекрасно .
Неродените ни деца
прелитат с криле на ангели .
Може да съм сама .
Но ти не си сам , а с мене.
Върви си !
Не си измамен .
Кръвта ти усеща пътя .
Потегляй ! Аз пак те обичам .
Как се разказва нещо ,
което на връх прилича .
А на върха му –
душите ни мръзнат голи .
( Тук си кажи молитвата ! )
Аз вече съм те измолила .