автор: HariMarSui

- Здравей! Много е хубаво, че те срещам пак. Добре е, че излизаме на разходка. Полезно е за нас.
- С нова дрешка си. Изглеждаш чудесно.
- Наистина ли? Малко ме притеснява облеклото.
- И аз се радвам винаги на срещите с теб.
- Кажи, как живееш. Грижат ли се добре за тебе?
- Благодаря за вниманието. Всичко при мен е спокойно. По цял ден лежа, спя, гледам телевизия. Дните се нижат еднообразни, освен разходките и срещите с теб, разбира се.
- И аз да ти кажа нещо- забравих си гласа, да знаеш. Трябва да мълча, че се сърдели съседите.
- Ако трябва да предупредиш за нещо лошо, пак ли няма да се обадиш?
- Няма. Нали това се иска от мене? Все- тихо, тихо... Е, и тогава ще е -тихо.
Сега и дядото го няма. Изпратиха го в дом за стари хора. Тишина пазя. Пълна тишина.
- Понякога, и аз завиждам на бездомните. Живеят истински. Но като помисля- всичко ни е осигурено, на топло сме и...
- Да, да. Извинявай, сега ще те оставя. Ще направя пиш. Нали и това не може да се прави в къщи? Хайде. До утре...
Изпишка се и затича след мъжа, който се отдалечаваше.
На другият ден всичко щеше да се повтори. Абе, среща на две кучета в кварталната градинка.
До утре...