Не падай, море,
шмугнало се през прозореца ми.
Знам, че редовно се удряш в дъгата
и цицините ти сеят семена
на предпоследната планета.
Не падай, море,
по гърба на премръзнал делфин
съня си разхождай
и разтваряй надве-натри
кориците на мисълта.
Саморасляк съм
под източното слънце,
останеш ли
още ден във бреговете си
ще продължиш пеша.
Всичките ни желания
се сбъдват щом са изшептяни.
Сега време е да разширим небето
и да го запалим
с паднало в дланите море.