автор: Remembrance

Красиво ъгълче да сгушиш
приготвил съм за теб, смутен..
С усмивки чакам да обкичиш,
заровил дъх в косите, в плен..
Тръпни, последвай и росата
по корените ми, така свенлив
да те грабна утре от зората,
да те приема в моя свят, пенлив..
Поради защо така се сричам,
скрил се в твоя воден кръговрат,
и недей, недей прилича
на онези, с образ на преврат.
Обичам тихичко да стъпваш,
да прикриваш с ласки твоя смях,
отново мислите ми чу, момиче,
ще те догоня, и ще спре и моя бяг.
И така бленувано очаквам само
да протегнеш в жажда своите криле,
намери за мен и къс на твойто рамо,
ще се скрия, ще се пилея с векове.
И колко още ще те имам
дори не знам, не смея да броя,
присядам мълчаливо, с медовина
в малка чаша от предписани слова.